Като получил това съобщение, Дитрих пламнал от гняв, отправил се със силна войска към Тюрингия и заварил шурея си да го чака при Рунибергун. Първите два дни битката била равностойна; на третия обаче Ирминфрид я загубил и побягнал с останалите му хора към своя град Шидинг, разположен на река Унщрот.
Тогава Дитрих свикал военачалниците си. Един от тях, Валдрих, го посъветвал, след като бъдат погребани мъртвите и превързани ранените, да се върне с останалата си войска у дома, понеже не му достигат силите да продължи войната. Кралят обаче имал верен и опитен слуга, който дал друг съвет и настоявал, че непоколебимостта е най-доброто в благородните дела, както ни учат предците; че не бива да се отстъпва от покорената страна и да се позволи на победените да се окопитят, тъй като с помощта на нови съюзи те могат отново да станат опасни, докато сега са обкръжени и сами. Този съвет допаднал на краля и той призовал чрез пратеници саксите, на които заявил, че ако му помогнат да надвие старите им врагове, тюрингците, ще им предостави за вечни времена тяхното кралство и страна.
Без да се помайват, саксите пратили девет военачалници, всеки с по хиляда мъже, чиито яки тела, чужди нрави, оръжия и одежди удивили франките. След обяда те се разположили по ливадите край реката, а на следната сутрин нападнали града; и двете страни се сражавали с изключителна храброст, тюрингците — за отечеството си, саксите — за придобиване на земи. В разгара на битката Ирминфрид пратил Иринг, за да предложи на франкския крал скъпоценности и подчинение в замяна на мира. Подкупените със злато съветници на Дитрих го съветвали да приеме, тъй като ако саксите победят тюрингците, те могат да бъдат много опасни съседи; така че кралят обещал да приеме на другата сутрин зетя си и да отпрати саксите. Иринг останал в лагера на франките и проводил пратеник до господаря си, за да бъде успокоен градът; той самият щял да се погрижи намеренията на краля да не се променят през нощта.
Тъй като гражданите били уверени, че ще има мир, един излязъл от града с ястреба си, за да му потърси храна на речния бряг. Случило се обаче така, че изпуснал птицата, тя прелетяла на отсрещния бряг и била уловена от един сакс. Тюрингецът си го поискал, ала саксът отказал. Тюрингецът рекъл: „Ако ми върнеш птицата, ще ти откровя нещо, което ще е от полза за теб и приятелите ти.“ Саксът отвърнал: „Хайде, казвай го, ако искаш да си получиш желаното.“ „Знай, казал тюрингецът, че кралете сключиха мир и възнамеряват утре сутрин да ви изловят в лагера ви и да ви избият!“ След като повторил напълно сериозно казаното и посъветвал саксите да бягат, онзи пуснал ястреба и съобщил на другарите си какво е научил.
Саксите били смутени и разколебани, ала тогава един почитан от всички старец на име Хатхугас грабнал свещения пряпорец, върху който били изобразени лъв и дракон, а над тях орел в полет, и продумал: „Досега съм живял сред саксите и никога не съм ги видял да бягат; няма как и сега да бъда принуден да сторя нещо, на което не съм научен. Ако не мога да продължа да живея, бих предпочел да падна с приятелите си; падналите другари, дето лежат тук, са пример за старата доблест, тъй като те предпочетоха да загинат, вместо да отстъпят пред врага. Та нека още тази нощ превземем укрепения град.“
С настъпването на нощта саксите проникнали отвъд незащитените стени в града, избили възрастните и пощадили единствено децата; Ирминфрид се измъкнал заедно с жена си, децата си и малка свита. Сражението станало на първи октомври. Франките похвалили саксите за победата, приели ги дружески и им отстъпили завинаги обещаните земи. Дитрих привикал измамно измъкналия се крал и най-сетне сговорил с лъжливи обещания Иринг да убие господаря си. Когато Ирминфрид се върнал и се хвърлил по очи пред Дитрих, стоящият наблизо Иринг посякъл собствения си господар. Веднага след това кралят прогонил от очите и кралството си оногова, който с противоестественото си дело си спечелил ненавистта на всички люде. Тогава Иринг възкликнал: „Преди да тръгна, ще отмъстя за господаря си“, измъкнал меча си и пронизал крал Дитрих. След което положил тялото на господаря си върху това на Дитрих, та победеният приживе да победи в смъртта; пробил си път с меча си и избягал.
Славата на Иринг е толкова голяма, че Млечният път на небето е назован на името му, Ирингов път.
552. Ловуването в чужда гора