557. Лудвиг оре заедно с благородниците си
Когато Лудвиг Железният надвил едного от рицарите си, който се бил възправил срещу него, останалите се събрали и не искали повече да търпят. Тогава той се отправил срещу им в Наумбург на Зале, победил ги и ги изловил, след което ги отвел в крепостта, където ги укорил и наказал строго с думите: „Вие злонамерено не удържахте клетвата, която ми дадохте и с която ми се заклехте. Сега би трябвало добре да ви се отплатя; ако обаче го сторя, някой може да каже, че съм избил собствените си слуги; ако ви наложа глоба, на това също няма да се погледне с добро око; а ако просто ви пусна, оттук насетне няма да се съобразявате с гнева ми.“ След което ги взел, отвел ги в полето, където намерил рало, впрегнал в него непокорните благородници по четирима, изорал с тях една бразда, а слугите държали ралото; той на свой ред размахвал камшика и удрял, така че те се пребивали и рухвали на земята. След като изоравал една бразда, впрягал други четирима и така изорал цялата нива все едно с коне; след което накарал да оградят нивата с големи камъни за вечен спомен. Самата нива обявил за свободна — в смисъл, че колкото и голямо злодеяние да е извършил някой, озове ли се в нея, трябва да бъде смятан за свободен; а който наруши въпросната свобода, ще загуби главата си; нивата нарекъл Благородническата нива, а бунтовниците отвел в Наумбург, където те отново трябвало да му се закълнат и да му се покорят. Оттук насетне всички в страната имали страх от ландграфа; и щом чуели името му, онези, които били теглили ралото, въздишали и се топели от срам. Историята се разчула из всички немски земи и едни упреквали господаря и му се сърдели; други осъждали служителите, задето не били верни; според трети пък тези последните би трябвало да приемат по-скоро смъртта, нежели да се оставят да бъдат впрегнати в ралото. Към онези, които се смирили, ландграфът се отнасял добре и с благоразположение. Някои обаче не искали да забравят, ами заговорничели тайно или явно срещу живота му. Когато научавал истината за тях, той заповядвал да ги обесят, обезглавят, удавят или пребият до смърт с тояги. С това той си спечелил мнозина тайни злоумишленици сред децата и приятелите им, поради което навсякъде ходел обкръжен от слугите си и в желязна ризница. Поради което го и наричали Железния ландграф.
558. Лудвиг строи стена
Веднъж Железният ландграф завел шурея си, император Фридрих Барбароса, в двореца Наумбург; императорът бил посрещнат радостно от сестра си и останал при тях известно време. Една сутрин императорът се разхождал, разглеждал постройките и разположението им и се изкачил на хълма, който се издигал пред двореца. И продумал: „Крепостта Ви ми допада, само дето няма стени тук пред помещенията, пък трябва да е яка и здрава.“ Ландграфът възразил: „Не ме е грижа за стените, защото потрябват ли ми, бързо ще ги издигна.“ Тогава императорът казал: „За колко време може да бъде иззидана добра стена?“ „За по-малко от три дни“, отговорил Лудвиг. Императорът се засмял и рекъл, че това би било чудо; дори да се съберат всички каменари на германската империя, това едва ли би се случило. След което седнал на масата; а ландграфът заръчал скришом на писарите и слугите си начаса да бъдат проводени конни пратеници до всички графове и господари в Тюрингия и да им се нареди още тази нощ да се явят в замъка напълно въоръжени и разкрасени, и придружени от неколцина свои люде. Така станало. Рано сутринта с настъпването на деня ландграф Лудвиг се разпоредил всички те да застанат пред крепостния ров, въоръжени и разкрасени в злато, свила и коприна, с изрисуван герб върху дрехата, все едно готови за битка; пред всеки граф или благородник стоял оръженосецът му, който носел герба, а друг зад него държал шлема; така че било лесно да се разпознае всеки герб и всяко украшение. По този начин всички васали били наобиколили рова, държали в ръце оголени мечове и брадви, а там, където трябвало да се издига кула, стоял барон или граф с пряпорец. Като ги наредил мълчаливо, Лудвиг отишъл при шурея си и казал, че стената, за която станало дума вчера, е готова. Фридрих възкликнал: „Заблуждавате ме“, и се прекръстил, в случай че това е било сторено с помощта на черна магия. А като излязъл при рова и съзрял толкова красота и великолепие, продумал: „Никога през живота си не съм виждал по-прекрасна, по-благородна, по-скъпа и по-добра стена; признавам и съм ви благодарен, Богу и Вам, мили мой зетко, задето ми я показахте.“