Това продължило няколко години, докато един хесенски благородник на име Хайнрих от Хомберг предприел поклонническо пътуване до Аахен, попътно минал през Клеве и посетил херцога, когото познавал отдавна. Когато влязъл в двора, съзрял Ото, познал го на мига и му се поклонил, както е редно да се прави пред господар. Херцогът тъкмо стоял на прозореца и се учудил на това почитание, което рицарят оказал на неговия стрелец, повикал госта и научил от него цялата истина, а също, че Ото е истинският наследник. Тогава херцогът с радост му дал дъщеря си и не след дълго Ото поел с невестата си за Марбург в Хесен. Ото е роден през 1322, а умира през 1366 година.
569. Ландграф Филипс и селянката
Ландграф Филипс имал обичая да броди скришом из земите си и да проучва положението на поданиците си. Веднъж, като отивал на лов, срещнал една селянка, която носела денк ленена прежда на главата си. „Какво носите и къде отивате?“, попитал я ландграфът, когото тя не разпознала, понеже той скитал в протрити дрехи. Жената отговорила: „Денк прежда, отивам да го продам в града, та да мога да изплатя налога и данъка, постановени от ландграфа; ще мина и без тази прежда“, оплакала се тя жално от лошите времена. „Колко данък дължите?“, попитал князът. „Един местен гулден“, казала тя; тогава той отворил кесията си, извадил пари и й дал толкова, че да може да задържи преждата. „Ах, Бог да Ви възнагради, господине, провикнала се жената, бих искала тези пари да изгорят сърцето на ландграфа!“ Човеколюбивият княз пуснал жената да върви по пътя си, обърнал се към свитата си и рекъл през смях: „Вижте каква чудна сделка направих! Със собствените си пари си издействах това зло пожелание.“
570. Окачен на вериги
Ландграф Филип от Хесен някое време бил в плен на императора; междувременно воините на последния нападнали земите му и превзели всички негови укрепления с изключение на Цигенхайн. Там се намирал Хайнц от Людер, който бил съхранил верността си към своя господар, не се съгласявал да предаде крепостта на никаква цена и храбро я отбранявал. Когато най-сетне ландграфът бил освободен, императорът му наредил, веднага щом се завърне в Хесен, да окачи твърдоглавия Хайнц от Людер на вериги пред портата на Цигенхайн, като при това пратил с него за свидетел един императорски служител. Като влязъл в Цигенхайн, Филип събрал двора, рицарите и императорския пратеник. След което взел златна верига, накарал да окачат на нея главнокомандващия му, без обаче да му причиняват болка, а сетне веднага го снели и златната верига му била дарена с големи хвалби за неговата храброст. Императорският служител възразил, но ландграфът не се поддал и обяснил, че строго е спазил думата си да го окачи и че никога не е имал нещо друго предвид. Скъпоценната верига се пазела и почитала от Людерския род, а сега, след прекъсването на мъжката линия, е преминала в благородния дом Шенк във Вилмероде.
571. Ландграф Мориц от Хесен
Живял някакъв обикновен войник, който служел при ландграф Мориц, ходел добре облечен и винаги имал пари в кесията си; при това заплатата му не била чак такава, че да поддържа така добре и себе си, пък и жената и децата си. Другите войници не знаели откъде е толкова заможен и съобщили на ландграфа. Ландграфът рекъл: „Ще науча.“ И като се смрачило, надянал стара ленена риза, преметнал през рамо груба торба и престорен на стар просяк, отишъл при войника. Войникът го попитал какво иска. Би ли го приютил за през нощта? Да, отговорил войникът, стига да е чист и да няма паразити; сетне му дал да яде и да пие и когато онзи се заситил, се обърнал към него: „Ако можеш да си държиш езика зад зъбите, ела с мен тази нощ и ще ти дам нещо, та додето си жив, да няма нужда да просиш.“ Ландграфът отвърнал: „Да, умея да си мълча и няма да издам нищо.“ След което тръгнали да си лягат; ала войникът му дал нова риза, която трябвало да облече, а собствената си да съблече, за да не попадне в леглото никакъв паразит. Та те легнали, а в полунощ войникът събудил бедняка и му рекъл: „Стани, облечи се и ме последвай.“ Ландграфът направил така и двамата поели заедно из Касел. Войникът имал корен от градинска млечка, като го поднасял към катинарите на търговските лавки, те внезапно се отваряли.45 Двамата влизали вътре; но войникът вземал само от излишъка, отмерен на лакът или с някаква друга мярка, а на капитала не посягал. Част от взетото пускал и в торбата на просяка. Докато бродели из Касел, просякът рекъл: „Да можехме да се промъкнем и в съкровищницата на ландграфа!“ Войникът отговорил: „И нея ще ти покажа; там има малко повече, отколкото при търговците.“ Те се отправили към двореца, войникът поднесъл корена на градинската млечка към множеството железни врати и те се отворили; двамата минали през тях и стигнали в съкровищницата, където били струпани купища злато. Тогава ландграфът си дал вид, че посяга и иска да грабне цяла шепа от златото; ала като видял това, войникът му зашлевил три яки плесници и казал: „От скъпия ми княз не бива да вземаш нищо, ами трябва да му останем верни!“ „Не се сърди, откликнал просякът, още нищо не съм взел.“ След което се върнали заедно у дома и спали, докато настъпил денят; тогава войникът поднесъл на бедняка ядене и пиене, както и още малко пари и му рекъл: „Когато се свършат и имаш нужда от още, идвай спокойно при мен; няма защо вече да просиш.“
45
От тази й способност градинската млечка е назована