Выбрать главу

Ландграфът поел към двореца си, смъкнал ленената риза и надянал княжеските си одежди. След това призовал капитана на стражата и му наредил да постави на стража пред вратата му този и този войник; и назовал името на оногова, с когото скитал през нощта. Ах, помислил си войникът, какво означава това, та ти никога не си стоял на стража; щом обаче така е заповядал твоят милостив княз, трябва да е за добро. Когато застанал на стража, ландграфът накарал да го въведат и го попитал как така носи такива красиви дрехи и откъде има парите. „С жена ми сме ги спечелили с труд“, отговорил войникът и не пожелал да признае нищо повече. „Така не става, казал ландграфът, тук трябва да има нещо друго.“ Ала войникът не признавал нищо. Накрая ландграфът рекъл: „Смятам, че ако отидеш в съкровищницата ми и аз съм там, ще ми зашлевиш плесница.“ Като чул това, от ужас войникът рухнал на земята. Ала ландграфът накарал прислужниците си да го изправят и когато войникът се свестил и замолил да бъде наказан милостиво, ландграфът казал: „Понеже не докосна нищо, когато ти беше на разположение, прощавам ти всичко; и тъй като виждам, че си ми верен, ще се погрижа за теб“, и му дал добра служба, която той можел да изпълнява.

572. Бог благославя хляба и солта

Сред нас, немците, е общоразпространен обичаят след гощавката домакинът да каже: „Не беше кой знае какво, задоволете се с него.“ Та веднъж някакъв княз бил на лов, преследвал дивеча и се откъснал от слугите си, така че цял ден и цяла нощ се скитал из гората. Най-сетне се добрал до въглищарска колиба, а собственикът й стоял на вратата. Тогава прегладнелият княз казал: „Благословен да си, човече! Какво имаш за хапване?“ Въглищарят отвърнал: „Слава Богу, достатъчно“. „Е, дай ми каквото имаш“, помолил се князът. Тогава въглищарят отишъл и донесъл в едната си ръка комат хляб, а в другата чинийка със сол; князът ги грабнал и започнал да яде, понеже бил гладен. Искал да се отблагодари, ала нямал пари в себе си; затова свалил едната си сребърна шпора и я дал на въглищаря; след което го помолил да го изведе на правия път, което и станало.

След като се върнал у дома си, князът проводил слуги да доведат въглищаря. Въглищарят дошъл и донесъл подарената му шпора; князът го поздравил и го поканил на масата, като го уверил, че няма да му стори зло. По време на гощавката князът попитал: „Човече, тези дни при тебе е бил един господар; огледай се дали той не е някъде тук на масата.“ Въглищарят отвърнал: „Струва ми се, че бяхте Вие“, измъкнал шпората и продължил: „Искате ли да Ви върна това нещо?“ „Не, отговорил князът, това ти е за подарък, наслаждавай му се и му се радвай.“ Когато пиршеството свършило и всички станали, князът се доближил до въглищаря, потупал го по рамото и казал: „Е, човече, задоволи се с това, макар че не беше кой знае какво.“ Въглищарят се разтреперил; князът го попитал защо, а онзи отвърнал, че не е бивало да го казва. Тъй като князът настоявал, продумал: „Ах, господарю, когато казвате, че не е било кой знае какво, дяволът застава до Вас!“ „Ако това е вярно, откликнал князът, и аз ще ти кажа, че когато се приближих към колибата ти и те попитах какво имаш за хапване, а ти отвърна, че слава Богу, имаш достатъчно, видях зад теб да стои ангел Божи. Затова ядох от хляба и от солта и бях доволен; затова и в бъдеще няма да казвам, че нещо не е било кой знае какво.“