573. Нида
Една графиня дала обет да построи замък на мястото, където оселът, който яздела, спре за пръв път. Когато оселът спрял на едно блатисто място, тя извикала: „Не тук, не тук.“46 Ала това не помогнало и животното не могло да бъде помръднато оттам. Така че тя наистина построила замъка си на въпросното място и той дал названието Нида на възникналия по-късно край него град, а намиращата се наблизо поляна била наречена Магарешката поляна.
Преди половин столетие децата разказвали още много неща, които тогава се говорели между хората, а сега може би са забравени или пък са обрасли с множество странични обстоятелства, които Винкелман привежда, позовавайки се на устното предание. Във времето на Фридрих Барбароса графът на Нида Бертолд бил разбойник; той карал да обръщат обратно подковите на конете му, за да заблуждава пътниците, и нанасял големи щети там, където се появявал. Тогава императорската войска се явила пред Алтенбург, разбойническото му гнездо, и здраво го притиснала; само че Бертолд не искал да се предаде. В това нерадостно положение графинята повела преговори за свободно оттегляне от крепостта и получила разрешението на военачалника свободно да си тръгне с натовареното си муле и с онова, което може да носи на плещите си; с изричното условие да носи само най-ценното и графът да не язди мулето. Та тя взела трите си синчета, качила ги на животното, а господаря си преметнала през рамо и го понесла надолу по хълма. Така го спасила; скоро обаче силите й се свършили, така че не можела да продължи, пък и умореното магаре затънало в блатото. На мястото, където спрели да пренощуват и напалили огън, графинята построила по-късно три къщи за тримата си синове, в областта на днешна Долна Нида. Алтенбург е разрушен, но все още стоят здравите сводове и изби. Говори се, че там има скрито съкровище; местните жители копали на това място и намерили подкови, от ония, с които били подковавани на обратно конете.
574. Произходът на рода Малсбург
Родът Малсбург принадлежи към най-старите благороднически родове в Хесен и за него се разказва следното: По времето, когато Карл Велики завзел Брунсберг във Вестфалия, поискал да възнагради верните си и изпитани слуги, повикал някакъв благородник на име Ото в полето пред себе си и му позволил да се огради и обозначи за себе си скалистия хълм, който му показал в далечината и да построи крепост за себе си и за своите наследници. Благородникът се изкачил на скалата, за да огледа местността и да я обозначи; там на върха съзрял трънлив храст с три бели цветчета, които приел за предзнаменование и разпознавателен знак. Когато кралят след това го попитал харесал ли му е хълмът, онзи разказал, че горе открил трънлив храст с три бели рози. Кралят разделил позлатения му щит на две равни части, на горната бил изрисуван лъв, а на долната — три бели рози. На обозначеното място по-късно Ото съградил замъка си, който нарекъл Малсбург, а това име останало и за рода, в който се предава до днес от ръка на ръка разделеният щит.
575. Произходът на графовете от Мансфелд
Когато император Хайнрих бил разположил лагера си в крепостта край Валхаузен в Голдене Ауе, един от хората му си изпросил парче земя, което да граничи с Голдене Ауе и да е толкова голямо, колкото съумее да засее с една крина ечемик. Понеже обичал рицаря заради храбростта му, императорът изпълнил молбата му, без да се замисли. Онзи взел крина ечемик и засял с него границите на бъдещото графство Мансфелд.
Това събудило завистта на останалите императорски люде и те донесли на императора, че с милостта му е било злоупотребено чрез едно лъжливо тълкуване. Ала той отвърнал през смях: „Думата си е дума! Това е земята на този човек!“ Оттук е и името Мансфелд47, както и ечемичните зърна на графския герб, наричани от гравьорите „ечемични хлебчета“.
576. Хенеберг
Един благороден господар бродел из Германия, търсейки мир и удобно място да построи замъка си; стигнал до едно място във Франкония и открил хълм, който му се харесал. Когато препуснал натам, за да го огледа, пред него излетял женски тетрев, който имал малки; него благородникът поставил на герба си, а хълма нарекъл Хененберг48 и върху него построил красив замък, който е виден и днес; на хълма имало межда, на която се обръща ралото, там той построил приятно жилище за слугите си и го нарекъл Кьоре.49