577. Осемте Бруновци
В стари времена в дома Квернфурт в Саксония властвал граф Гебхард със съпругата си. В отсъствие на графа тя родила наведнъж девет деца, от което тя и придворните й дами много се уплашили и не знаели какво да правят. Понеже господарят бил недоверчив и те се бояли, че трудно ще повярва, дето жена ще роди по нормалния начин от един мъж наведнъж девет деца; още повече че нерядко той изказвал тежки подозрения и слова по повод на жени, родили наведнъж две или три деца, и никой не съумявал да го придума да ги смята за честни. В страха си графинята се сговорила с придворните дами да отстрани скришом осем от деветте деца и да запази само деветото и най-здравото. (То било наречено Буркхарт и е сетнешният дядо на император Лотар.) На една от дамите било наредено да отнесе осемте деца в котела, в който били поставени, да допълни котела с камъни, да го потопи в езерото край дворцовата мелница и да удави децата.
Жената приела да го стори и рано сутринта изнесла децата от замъка. Тъкмо тогава обаче братът на графа, свети Бруно, бил излязъл по ранина в полето да се помоли. Докато се разхождал под хълма край красивия извор, наречен по-късно Брунсбрунен, жената се натъкнала на него и побързала да го подмине, сякаш се страхувала от нещо; но като минавала край него, Бруно дочул дечицата да скимтят в котела под мантията й. Учудил се и я попитал какво носи. Макар че жената веднага отвърнала: „Малки вълчета или кученца“, на Бруно не му изглеждало това да са гласовете на малки кученца; поради което поискал да надникне и види що за чудо е това. И като отгърнал мантията й, видял, че тя носи осем малки дечица. Безкрайно ужасен, той притиснал вкочанената от страх жена да му признае откъде идва с тези деца, кой й е наредил и какво се кани да прави с тях. Разтреперана, тя му съобщила цялата истина. След което господин Бруно й забранил да съобщава комуто и да било, включително на майката, друго, освен че е изпълнила нареждането й. Той пък взел децата, кръстил ги край извора, дал на всички тях името Бруно и настанил бедните сирачета — едно или две в дворцовата мелница, а останалите на други места наблизо. На хората, на които поверил децата да ги отгледат, дал пари и им наредил да го пазят в тайна, а и сам не го доверил никому до времето, когато за последен път поел от Квернфурт за Прусия и мислел, че е възможно никога повече да не се върне. Тогава разкрил доверително на брат си Гебхард какво се е случило, как децата са се родили и са останали живи и къде могат да бъдат срещнати. Гебхард трябвало обаче предварително да се задължи да не намразва и да не наказва съпругата си, ами да признае случилото се като Божие чудо и милост. След което свети Бруно отишъл при съпругата, разкрил й всичко и я наказал за грешното й неверие. Смесили се голяма скръб и велика радост, осемте дечица били доведени и представени, облечени еднакво, на родителите си. При вида им бащиното и майчиното сърце трепнали, а по осанката и жестовете на децата си личало, че те са истински братчета на деветото. Котелът, в който жената накарала да изнесат от замъка осемте паленца, и до ден-днешен може да бъде видян в Квернфурт, прикован на желязна верига в дворцовата църква, под каменния свод непосредствено пред хората, за да се помни тази история. Езерото до днес носи името Вьолфертайх50, по простонародному Велертайх.
578. Магарешката поляна
На Велики четвъртък след благословията свети Бруно се простил с брат си Гебхард и поел към Прусия, за да покръства езичниците. Когато достигнал зелената морава точно пред Квернфурт, мулето или магарето му се спряло и въпреки ударите, камшиците и шпорите не помръдвало нито напред, нито назад. От това Гебхард и останалите, които го придружавали, заключили, че не е Божия воля да предприема това пътуване, и го придумвали, докато най-сетне той се върнал с тях в замъка Квернфурт. През нощта обаче светецът се замислил отново за същото, натъжил се и сърцето му не намирало покой, така че в последна сметка все пак предприел пътуването и в Прусия бил пленен от езичниците, измъчван и убит (през 1008 или 1009 година). След смъртта му на мястото, където животното спряло, построили светилище, което до ден-днешен носи името параклисът Езелщет; в него всеки Велики четвъртък се опрощават греховете. Ето защо мнозина предприемат поклонническо пътуване до Квернфуртската Магарешка поляна, а в по-късни времена там ставал панаир, на който от изгрев до залез се стичали огромни тълпи от околните поселения.