– Не може ли да е останал в Швеция? Или да се е върнал в Норвегия? Направихте ли запитване към влас-тите на двете страни?
Мелберг изглеждаше извънредно скептичен.
Ерика се надигна от пода и седна на другия стол за посетители. Втренчи се в него, сякаш със силата на волята си искаше да го принуди да я приеме сериозно. И му разправи какво й беше казал Херман. Че Пол Хекел и Фридрих Хюк могат да й кажат къде е Ханс Олавсен.
– Стори ми се, че имената са ми бегло познати, но нямах представа къде съм ги чувала преди. До днес. Отидох на гробището да посетя гробовете на родителите си и на баба и дядо. И тогава го видях.
– Кое? – попита озадачен Мелберг.
Тя махна с ръка.
– Ще стигна и дотам, ако ми позволите да продължа.
– Ами хубаво, добре, продължете – каза Мелберг, вече заинтригуван въпреки волята си.
– В гробището на Хелбака има гроб, който е малко по-различен. Той е от Първата световна война и там са погребани десет германски войници – седем от тях са идентифицирани и изброени по имена, а трима са неизвестни.
– Забрави да му кажеш за надрасканата бележка – подсети я Патрик, който се бе примирил, че жена му ще обяснява.
Достойният мъж знае кога е време да отстъпи.
– А, да. Ето едно парченце от пъзела. – Ерика разправи на Мелберг за бележката, привлякла вниманието й, когато разглеждаше снимката от местопрестъплението, и за факта, че тя гласеше Ignoto militi.
– Как така видяхте снимка от местопрестъплението? – сърдито попита Мелберг и стрелна Патрик с гневен поглед.
– Това ще го обсъдим после – каза Патрик. – Моля те, изслушай я какво има да каже.
Мелберг изръмжа, но отстъпи и помоли Ерика да продължи.
– Ерик Франкел е писал тези думи в бележника си отново и отново и аз открих какво означават. Това е надпис на Триумфалната арка в Париж или по-скоро върху гроба на незнайния воин. И точно това означават: „На незнайния воин“.
На Мелберг все още нищо не му просветваше в главата, така че Ерика продължи да говори и да жестикулира.
– Тази фраза е заседнала в подсъзнанието ми. Тук имаме борец от норвежката съпротива, който изчезва през 1945 година и никой не знае къде е отишъл. Ерик драска бележки за незнаен воин. Брита говори за „стари кости“, а после имаме имената, които Херман ми даде. Та това, което искам да кажа, е, че когато минах покрай този гроб в гробището на Фелбака преди малко, осъзнах защо тези имена са ми толкова познати. Защото са написани на надгробната плоча.
Ерика спря да си поеме дъх. Мелберг я гледаше втренчено.
– Значи Пол Хекел и Фридрих Хюк са имена на двама германци, погребани в гроб от Първата световна война в гробището на Фелбака?
– Точно така – потвърди Ерика, като обмисляше как да продължи разказа си.
Но Мелберг я изпревари.
– Значи всъщност казвате, че...
Тя пое дълбоко дъх и погледна към Патрик, преди да продължи.
– Казвам, че е много вероятно да има допълнително заровено тяло в този гроб. Мисля, че борецът от норвежката съпротива Ханс Олавсен лежи там. И не съм много сигурна как се връзват нещата, но според мен това е ключът към убийствата на Ерик и Брита.
Тя замълча. Никой не проговори. В кабинета на Мелберг единствените звуци, които се чуваха, бяха от заигралите се Мая и Ернст.
След малко Патрик се обади тихо:
– Знам, че звучи шантаво. Но аз го обсъдих с Ерика и според мен има много истина в теорията й. Не мога да предложа конкретно доказателство, но налице са достатъчно индикации, които подкрепят такава идея. Има и голям шанс Ерика да е права, че тъкмо това стои зад двете убийства. Не знам как или защо. Но първата стъпка е да открием дали наистина има допълнително тяло в гроба и ако е така, как човекът е умрял и се е озовал там.
Мелберг не отговори. Преплете пръстите на ръцете си и остана мълчалив и замислен. Накрая издаде шумна въздишка.
– Е, трябва да съм се побъркал. Но мисля, че може да сте прави. Не мога да гарантирам, че ще получа разрешение. Както казах, не ми е за пръв път и прокурорът ще има да беснее. Но ще се опитам. Само това мога да ви обещая.
– Ние само това и искаме – каза развълнувано Ерика, която изглеждаше така, сякаш всеки миг щеше да се хвърли на врата на Мелберг.
– Добре де, по-кротко. Надали ще успея. Но ще се опитам. В момента искам малко покой и тишина, за да поработя.
– Тръгваме си веднага – каза Патрик и се изправи. – Уведоми ме, щом научиш нещо.
Мелберг не отговори, само им махна с ръка и вдиг-на слушалката на телефона, за да пристъпи към най-тежката проверка на способността си да убеждава в цялата своя кариера.