– Разбира се, заповядай – каза тя и го поведе към кухнята.
Видя, че той я оглежда напрегнато и отговори на неизречения му въпрос:
– Нито капка след последния път, когато беше тук. Пер може да гарантира за мен.
Пер кимна и се настани срещу Франс до кухненската маса. Погледът, който отправи към дядо си, граничеше с обожание.
– Виждам, че косата ти е започнала да расте – подхвърли шеговито Франс и погали наболата четина по главата на внука си.
– Май да – отвърна Пер смутено, но после сам прекара длан по скалпа си с доволен вид.
– Това е добре – каза Франс. – Това е добре.
Карина го погледна предупредително, докато сипваше кафе във филтъра на машината. Той кимна леко, за да потвърди, че не се кани да обсъжда политическите си възгледи с Пер.
Когато кафето беше готово, Карина седна на масата при тях и го загледа въпросително. Той се взираше в чашата си с кафе. Тя отново забеляза колко уморен изглеждаше. Макар по нейно мнение да бе посветил цялата си енергия на погрешни начинания, той винаги й се бе струвал олицетворение на силата. Но в момента наистина не приличаше на себе си.
– Открих банкова сметка на името на Пер – съобщи най-сетне Франс, все още без да ги поглежда в очите. – Ще има достъп до нея, когато навърши двайсет и пет, и вече съм депозирал голяма сума в сметката.
– Но откъде имаш... – понечи да попита Карина, ала той вдигна ръка и продължи:
– По причини, които не мога да обсъждам в момента, сметката и парите не са в шведска банка. Те са в банка в Люксембург.
Карина повдигна вежда, но не беше особено изненадана. Шел винаги бе твърдял, че баща му има някъде скътани пари от всичките си криминални деяния, които го бяха пращали в затвора толкова пъти в миналото.
– Но защо сега? – попита тя, вперила поглед в него.
Отначало Франс като че нямаше желание да отговори на въпроса, но накрая каза:
– Ако нещо се случи с мен, искам това да е уредено.
Карина замълча. Не искаше да знае нищо повече.
– Супер – заяви Пер и изгледа дядо си с възхищение. – Колко ще получа?
– Пер! – възкликна Карина и стрелна гневно сина си, който просто вдигна рамене.
– Много – отвърна сухо Франс, без да уточнява. – Но въпреки че сметката е на твое име, има известни ограничения. Първо, нямаш достъп до парите, докато не навършиш двайсет и пет. – Той вдигна предупредително пръст. – Поставил съм и условие да не получаваш достъп, докато майка ти не реши, че си достатъчно зрял и не даде разрешението си. И това условие остава дори и след като си навършил двайсет и пет. Ако тя реши, че не си достатъчно помъдрял да използваш разумно средствата, няма да получиш нищо от тях. Ясно ли е?
Пер промърмори нещо, но прие без протест казаното от Франс.
Карина не знаеше как да тълкува всичко това. Имаше нещо в поведението на Франс, в гласа му, което пораждаше безпокойство у нея. В същото време изпита огром-но чувство на благодарност към него от името на Пер. Нямаше да се тревожи откъде са дошли парите. Франс явно ги бе придобил отдавна и ако щяха да помогнат на Пер в бъдеще, тя не се канеше да повдига въпроса.
– А какво да правя с Шел? – попита Карина.
Сега вече Франс вдигна глава и я погледна в очите.
– Шел няма да знае нищо до деня, в който Пер получи парите. Обещай ми, че няма да му казваш. Ти също, Пер! – Той се обърна и изгледа строго внука си. – Това е единствената ми молба. Баща ти да не узнава нищо, докато не бъде вече свършен факт.
– Добре, разбрано. Не е нужно татко да знае за това – каза Пер, който всъщност изглеждаше много доволен, че го карат да пази тайна от баща си.
После Франс добави с малко по-спокоен глас:
– Знам, че вероятно ще бъдеш наказан за глупавата ти постъпка от тази седмица. Но искам да чуеш какво ще ти кажа. – Той принуди Пер да срещне погледа му. – Ще приемеш наказанието си. Вероятно ще те пратят в дом за юноши с проблеми. Не се забърквай в неприятности, внимавай да не се напъхаш в някоя каша. Просто си отседяваш времето, без да създаваш проблеми, а после вече край с глупостите. Чу ли ме?
Говореше бавно, като произнасяше ясно всяка дума, и всеки път, когато Пер понечеше да отклони очи, Франс го принуждаваше отново да срещне погледа му.
– Казвам ти в този момент, че не ти трябва да имаш живота, който водих аз. Моят живот беше една бъркотия отначало докрай. Единственото от значение за мен сте ти и баща ти, въпреки че той никога не би ми повярвал. Но е истина. Така че обещай ми да се пазиш от неприятности. Обещай ми го!