– Добре, добре – малко троснато отвърна Пер.
Но явно бе изслушал внимателно думите на дядо си.
Франс се надяваше това да е достатъчно. Знаеше от собствен опит колко трудно е за човек да смени посоката, щом веднъж тръгне по конкретна пътека. Но с малко късмет все още имаше време да издърпа внука си обратно в правия път. За момента единствено това можеше да стори.
Франс се изправи.
– Е, това исках да кажа. Оставям ви всички документи, нужни за достъп до парите.
Той разпростря листове хартия на кухненската маса пред Карина.
– Няма ли да останеш мъничко? – предложи тя, отново почувствала онова безпокойство.
Франс поклати глава.
– Чакат ме неща за вършене. – Обърна се да си върви, но на прага се спря. Поколеба се за момент и после промълви тихо: – Пазете се.
Вдигна ръка да им помаха леко, после се отправи към външната врата.
Карина и Пер останаха да седят смълчани до кухненската маса. И двамата бяха наясно, че Франс току-що се бе сбогувал с тях.
– Това взе да ви се превръща в навик – отбеляза сухо Торбьорн Рууд.
Стоеше до Патрик и двамата наблюдаваха злокобната процедура, която бе в ход.
Ана беше предложила да гледа Мая, така че и Ерика присъстваше и следеше копаенето със зле прикрито нетърпение.
– Знам. Не ще да му е било лесно на Мелберг да получи разрешението – отвърна Патрик.
За него беше рядкост да хвали шефа си.
– Доколкото разбрах, отнело десет минути, преди човекът от прокуратурата да престане да му крещи – осведоми го Торбьорн, без да откъсва очи от гроба, където отстраняваха пласт след пласт земна маса.
– Мислиш ли, че ще трябва да го изкопаем целия? – попита Патрик и потръпна.
Торбьорн поклати глава.
– Ако двамата сте прави, то тялото, което търсим, би трябвало да е отгоре. Надали някой би си направил труда да го закопае най-отдолу под другите – саркастично подхвърли той. – И вероятно не е в ковчег, така че дрехите му ще ни кажат дали теорията ви е вярна.
– Колко бързо можем да получим предварителен док-лад за причината на смъртта? – попита Ерика. – Ако го открием де – добави тя, но изглеждаше убедена, че ексхумацията ще докаже правотата й.
– Обещан ми е доклад до вдругиден, петък – отвърна Патрик. – Говорих с Педерсен сутринта, съгласни са да преместят тази аутопсия в началото на списъка си. Може да започне работа по нея утре и да ни представи резултатите до петък. Настоятелно подчерта, че това ще е само предварителен доклад. Но се надявам, че дотогава поне ще сме узнали причината за смъртта.
Прекъсна ги вик откъм мъжете, работещи на гроба.
– Открихме нещо – каза един от криминалистите и Торбьорн отиде да говори с него.
Проведоха кратко съвещание със сближени глави. После Торбьорн се върна при Патрик и Ерика, които не се бяха осмелили да отидат по-близо.
– Изглежда, някой е заровен близо до повърхността и не в ковчег. Сега ще действат по-бавно, за да не унищожат някое доказателство. Ще отнеме известно време да изкопаят тялото. – Той се поколеба. – Но по всичко личи, че се оказахте прави.
Ерика кимна и въздъхна с облекчение. Видя в далечината Шел, който идваше към тях, но бе спрян от Мартин и Йоста. Те имаха грижата да пазят някой да не се приближи прекалено. Ерика побърза да отиде при тях.
– Всичко е наред. Аз му се обадих да му кажа какво става тук.
– Никакви репортери или други неупълномощени индивиди. Мелберг ни даде изрични указания по този въпрос – измърмори Йоста и вдигна ръка до нивото на гърдите на Шел.
– Няма проблем – обади се Патрик, който също се присъедини към групичката. – Аз поемам отговорност. – Той изгледа остро Ерика, като й изпращаше ясен сигнал, че оттук нататък тя е отговорна за последствията. Тя кимна отсечено и поведе Шел към гроба.
– Откриха ли нещо? – попита той с блеснали от вълнение очи.
– Така изглежда. Мисля, че намерихме Ханс Олавсен – каза му тя, като наблюдаваше като хипнотизирана как криминалистите внимателно се опитват да изровят неопределим вързоп, лежащ в изкопа, който не беше повече от четирийсет сантиметра дълбок.
– Значи все пак въобще не е напускал Фелбака – промълви Шел, неспособен да откъсне очи от работата, извършвана в гроба.
– Не е. Остава въпросът: как се е озовал вътре?
– Както схващам, Ерик и Брита са знаели, че е тук.
– Да, а те и двамата бяха убити.
Ерика разтърси глава, сякаш така щеше да накара парченцата от пъзела да се наместят.
– Лежал е тук близо шейсет години. Защо сега? Защо внезапно е станал толкова важен? – почуди се Шел.