Мартин беше този, който прие обаждането от съдебния патоанатом. Хванал в ръка копие от доклада за аутопсията, пратено по факса, той обиколи кабинетите, почука на вратите им и събра колегите си на съвещание.
След като другите седнаха, той се облегна на кухненския плот, решил да остане прав, та всички да могат да го чуват.
– Както казах, получих предварителния доклад от Педерсен – каза им Мартин, без да обръща внимание на мърморенето на Мелберг, че той е трябвало да отговори на това телефонно обаждане. – Тъй като не разполагаме с предишни данни за ДНК и зъболекарски картон, по които да направим съпоставка, не можем категорично да идентифицираме мъжа като Ханс Олавсен. Ала възрастта отговаря. Времето на изчезването му също съвпада в общи линии, макар да е невъзможно точно датиране след толкова години.
– Как е умрял? – попита Паула, която потропваше с един крак по пода, нетърпелива да продължат по-нататък.
Мартин направи пауза за по-голям ефект и се наслади на своя миг под светлината на прожектора. После съобщи:
– Педерсен каза, че по цялото тяло има тежки наранявания. Прободни рани, предизвикани от остър инструмент, както и контузии от ритници или юмручни удари, или и от двете. Някой наистина е бил много ядосан на Ханс Олавсен и явно е изкарал гнева си на момчето. Можете да прочетете повече подробности в предварителния доклад, който Педерсен прати по факса.
Мартин се наведе напред и постави страниците на масата.
– Значи причината за смъртта е... – Паула все така потропваше с крак.
– Трудно е да се определи кое точно нараняване всъщност е причинило смъртта. Според Педерсен няколко от раните, които е понесъл, са могли да бъдат фатални.
– Обзалагам се, че Рингхолм е бил извършителят. И по тази причина е убил Ерик и Брита – измърмори Йоста, изразявайки гласно мислите на повечето от колегите си. – Винаги е бил избухлив гадняр – добави той и унило поклати глава.
– Това е една от теориите, върху които трябва да работим – кимна Мартин. – Но да не прибързваме с изводите. Франс имаше драскотини по ръцете, за каквито Педерсен ни посъветва да следим, но все още не сме получили резултати от пробите, които взехме вчера от Франс. Така че не знаем дали ДНК на Франс съвпада с кръвта и парченцата кожа под ноктите на Брита, нито дали пръстовият отпечатък от копчето на калъфката е негов. Така че нека още не правим заключения. Засега ще продължим работата си както обикновено.
Мартин сам бе учуден колко професионално звучеше – като Патрик, когато обобщаваше случай. Не можа да се въздържи да не погледне крадешком към Мелберг, за да види дали шефът му не е нервиран, че негов подчинен е поел ролята му, която му се полагаше като на началник на управлението. Но както обикновено, Мелберг беше доволен да не взема участие в разследване, изискващо обикаляне. Накрая, след като случаят бъдеше решен, пак щеше да съумее някак да се окичи със заслугите.
– И какво ще правим сега? – попита Паула и погледна Мартин.
Смигна му бързо, за да му покаже, че според нея се справя отлично. Мартин усети как засиява от гордост, при все че похвалата не бе изказана с думи. Прекарал бе много дълго време като младши полицай, като новака в управлението, и по тази причина не се бе осмелявал да излиза на преден план и да поема отговорност. Но сега Патрик беше в отпуск по бащинство и той имаше шанс да покаже колко струва.
– Засега мисля, че трябва да изчакаме лабораторията да ни съобщи възможните съвпадения с ДНК и отпечатъците на Франс. Но трябва да прегледаме наново разследването си на смъртта на Ерик Франкел, за да видим дали ще открием нови връзки с Франс, неустановени досега. Би ли се заела с това, Паула? – Тя кимна. Мартин се обърна към Йоста. – Йоста, би ли се погрижил да откриеш нещо повече за Ханс Олавсен? Виж дали ще намериш някой, който знае повече за престоя му във Фелбака. Говори с Ерика, жената на Патрик. Тя е правила доста проучвания по темата, а, както изглежда, и синът на Франс също. Накарай ги да споделят информация с теб. Едва ли ще имаш проблем с Ерика, но може да се наложи да попритиснеш Шел по-здраво.
Йоста кимна, но демонстрира значително по-слаб ентусиазъм от Паула. Нямаше да е нито лесно, нито забавно да изравя сведения отпреди шейсет години. Той въздъхна.
– Добре, ще имам грижата – отвърна, сякаш току-що го бяха уведомили, че му предстоят седем трудни години.
– Аника, би ли ни съобщила веднага щом се обадят от лабораторията?
– Разбира се – отвърна тя и остави тетрадката, в която водеше бележки, докато Мартин говореше.
– Добре, всички имаме много за вършене.
Мартин усети, че лицето му се е зачервило от задоволство, задето бе направил успешно първото си обобщение на разследване.