Всички станаха и тръгнаха да излизат от стаята. И всички мислеха за загадъчната съдба на Ханс Олавсен.
Патрик остави телефона, след като приключи разговора си с Мартин, и отиде горе да види Ерика, която беше в кабинета си. Предпазливо почука на вратата.
– Влез!
– Прощавай, че те безпокоя, но мисля, че ще искаш да чуеш това.
Той седна на един стол в ъгъла и предаде казаното от Мартин за Ханс Олавсен, или по-скоро за тялото, което предполагаха, че е на Ханс Олавсен, и за ужасните наранявания по него.
– Допусках, че е бил убит... Но това изглежда...
Ерика очевидно беше разстроена.
– Да, някой без съмнение е имал сметки за уреждане с него – отбеляза Патрик.
Тогава забеляза, че е прекъснал Ерика, докато отново е препрочитала дневниците на майка си.
– Попадна ли на нещо интересно в тях? – попита той и посочи към тетрадките.
– Не, на нищо – отвърна тя и нервно прокара пръсти през косата си. – Спират горе-долу по времето, когато Ханс Олавсен е дошъл във Фелбака, а тъкмо тогава нещата започват да стават интересни.
– И нямаш представа защо е престанала да пише дневниците си в този момент, така ли? – попита Патрик.
– Не, и тъкмо там е работата. Не съм сигурна, че е престанала. Явно отдавна е пишела по малко всеки ден, така че защо би спряла внезапно? Не, сигурно има още дневници някъде, но един Бог знае къде са – промълви замислено тя, докато усукваше кичур от косата си, навик, който Патрик вече добре познаваше.
– Е, ти претърси целия таван, така че не може да са там – каза той, като разсъждаваше на глас. – Допускаш ли, че може да са в мазето?
Ерика се замисли за момент, но после поклати глава.
– Не, прерових цялото мазе, когато го почиствахме, преди ти да се нанесеш. Не, трудно ми е да повярвам, че са тук, в къщата, но пък нямам идея къде другаде биха могли да бъдат.
– Поне ти се притекоха на помощ във връзка с Ханс Олавсен. Шел работи по въпроса, а аз имам голяма вяра в способностите му да изнамира информация. Мартин твърди, че също ще работят по тази следа. Поръчал е на Йоста да говори с теб, за да им кажеш какво си открила.
– Добре, нямам проблем да споделя сведенията си с полицията – каза Ерика. – Надявам се и Шел да има същото отношение.
– Не разчитай на това – сухо подхвърли Патрик. – Той е журналист все пак и съм сигурен, че вижда материал за статия в цялата тази история.
– И все пак се чудя – промълви Ерика, докато се люлееше напред-назад със стола си. – Още не проумявам защо Ерик е дал тези статии на Шел. Какво е знаел за убийството на Ханс Олавсен, та се е надявал Шел да го открие? Защо е бил толкова загадъчен и уклончив?
Патрик вдигна рамене.
– Вероятно никога няма да узнаем. Но според Мартин колегите ми в управлението имат силни подозрения, че всичко може да е свързано със смъртта на Франс. Те мислят, че той е убил Ханс Олавсен, а после е убил Ерик и Брита, за да го прикрие.
– Добре, признавам, че има много индикации в тази посока – коментира Ерика. – Но има и много, което... – Тя остави изречението недовършено. – Много неща не разбирам. Например защо сега? След шейсет години? След като е лежал необезпокояван в гроба си шейсет години, защо всичко това излиза на повърхността сега?
Тя задъвка бузата си от вътрешната страна, докато размишляваше над въпросите.
– Нямам представа – отвърна Патрик. – Може да има ред причини. Но, както казах, може би просто трябва да приемем, че след като всичко това се е случило толкова отдавна, може би никога няма да имаме цялата картина.
– Вероятно си прав – промърмори Ерика, явно разочарована. Посегна към пликчето с бонбони на бюрото си. – Искаш ли един?
– Да – отвърна Патрик и се почерпи с бонбон от пликчето.
Задъвкаха в мълчание, замислени върху загадката с бруталната смърт на Ханс Олавсен.
– Значи ти мислиш, че е бил Франс? Сигурен ли си? И е убил също така Ерик и Брита? – проговори най-сетне Ерика, като внимателно изучаваше лицето на Патрик.
Той обмисля дълго въпроса й, преди да отговори неохотно.
– Да, така мисля. Във всеки случай няма много, което да сочи, че не го е извършил. Мартин очаква да получат доклада от лабораторията в понеделник и, както изглежда, той ще докаже, че най-малкото е убил Брита. След това, предполагам, че с тези факти налице, ще открият и доказателства, които свързват Франс и с убийството на Ерик. Ханс е убит преди толкова много години, че надали някога ще имаме пълно обяснение за случая. Единственото е...
Лицето му беше озадачено.
– Какво? Нещо ти се струва странно ли?