Тя му отправи въпросителен поглед, докато се изкачваха обратно по стълбите.
– Нямаме някакъв строг график. Ще пия едно кафе с удоволствие.
Малко по-късно седяха в кухнята и похапваха от бисквитите, които Карин бе сложила на масата.
– Не очакваше домашни бисквити, нали? – подхвърли тя усмихната.
Той си взе една от купените овесени бисквити и поклати глава със смях.
– Не, печивата никога не са ти били силна страна. И изобщо готвенето като цяло, откровено казано.
– Хей, как можа да го кажеш? – възкликна обидено Карин. – Не може да е било чак толкова зле. Поне месното ми руло харесваше навремето.
Патрик се усмихна закачливо и поклати ръка, за да покаже, че е било „горе-долу“.
– Хвалех го само защото ти толкова се гордееше с него. Но винаги съм се чудил дали да не продам рецептата на националната гвардия, че да го използват като гюлета за оръдията си.
– О, я престани – смъмри го Карин. – Вече прекаляваш! – После се разсмя. – Всъщност си прав. Готвенето наистина не ми е силата. Което Лейф си умира да ми изтъква. От друга страна, той май си мисли, че за нищо не ме бива кой знае колко.
Гласът й пресекна и очите й се напълниха със сълзи.
Патрик импулсивно постави ръка върху нейната.
– Толкова зле ли са нещата?
Тя кимна и избърса сълзите си със салфетка.
– Договорихме се да се разделим. Имахме ужасен скандал през уикенда и си дадохме сметка, че нещата просто не вървят. Така че този път той си тръгна завинаги и няма да се върне.
– Много съжалявам – каза Патрик и задържа ръката си върху нейната.
– Знаеш ли от кое ме боли най-много? – промълви тя. – От факта, че той всъщност не ми липсва. Всичко това бе една огромна грешка.
Гласът й отново пресекна и в стомаха на Патрик се загнезди неловко усещане при мисълта за посоката, в която бе тръгнал разговорът.
– Нещата между мен и теб бяха толкова хубави. Нали? Само да не бях такава проклета глупачка.
Тя захлипа в салфетката и стисна ръката на Патрик. Сега и да искаше, нямаше как да я дръпне, макар да знаеше, че трябва.
– Знам, че си продължил с живота си. Знам, че имаш Ерика. Но това между нас беше специално. Нали? Няма ли шанс... ти и аз да...
Тя не можа да довърши изречението, само стисна ръката му по-силно с нескрита молба.
Патрик преглътна, но после изрече спокойно:
– Аз обичам Ерика. Това е първото, което трябва да знаеш. И второ, представата ти за нашия брак е фантазия, която си изградила поради факта, че с Лейф не се разбирате. Имахме добри отношения, но не бяха нещо специално. Именно затова нещата свършиха по този начин. Беше само въпрос на време. – Патрик я погледна в очите. – И сама ще го осъзнаеш, ако се замислиш. Останахме женени главно защото беше удобно, не от любов. Така че в известен смисъл ти направи услуга и на двама ни, макар, естествено, да ми се иска да не бе приключило по този начин. Но в момента заблуждаваш сама себе си. Разбираш ли ме?
Карин отново заплака, най-вече защото изпитваше такова голямо унижение. На Патрик му беше ясно и затова се премести на стола до нея, прегърна я, опря главата й на рамото си и взе да я гали по косата.
– Шш... – промърмори. – Хайде, успокой се... нещата ще се подредят...
– Как може да си толкова... Когато аз... Държах се като последна глупачка – избъбри Карин засрамена и се опита да се извърне.
Но Патрик продължи да милва косата й.
– Няма от какво да се срамуваш – каза той. – Разстроена си и в момента не мислиш ясно. Но знаеш, че съм прав. – Взе своята салфетка и избърса сълзите от пламналите й бузи. – Искаш ли да си вървя, или да си допием кафето? – попита я. Тя се поколеба за миг, после се отпусна.
– Стига да можем да пренебрегнем факта, че ти се хвърлих на врата – изрече спокойно, – бих искала да останеш още малко.
– Добре тогава – каза Патрик и се върна на стола срещу нея. – Имам памет на златна рибка, така че след десет секунди ще помня само тези вкусни, купени от магазина бисквити – заяви той и се почерпи с още една.
– Какво пише Ерика в момента? – попита Карин в отчаяно усилие да промени темата.
– Би трябвало да работи по нова книга, но е ангажирана емоционално с едно проучване на миналото на майка си – отвърна Патрик, също благодарен да заговорят за друго.
– Как така се е заинтересувала от това? – попита Карин искрено любопитна и си взе бисквита.
Патрик й разправи за откритото в раклата на тавана и как Ерика бе установила връзката му с убийствата, за които говореше целия град.