– Не мисля, че е открил нещо, но ще му се обадя, щом искате.
Шел въздъхна. Издърпа телефона към себе си и наб-ра номера. Раздадоха се няколко сигнала, преди норвежецът накрая да отговори.
– Ало, тук е Шел Рингхолм. Простете, че отново ви безпокоя, питах се... Ясно, получили сте снимката, която ви пратих в четвъртък. Добре. А дали...
Шел кимна и заслуша човека от другата страна на линията. Изражението му ставаше все по-напрегнато, което накара Мартин да се изправи на стола си и да се вгледа внимателно в лицето му.
– И от тази снимка вие...? Значи това не е името му? А истинското име е...?
Шел щракна с пръсти да даде знак на Мартин, че му трябват лист и химикалка.
Мартин посегна към чашата с химикалките, успя да я прекатури и всички химикалки се разпиляха, но Шел взе една от тях, грабна една папка от кошчето с входяща поща на Мартин и трескаво започна да пише на гърба й.
– Значи не е бил... Да, разбирам, че това е извънредно интересно. За нас също, повярвайте ми.
Мартин щеше да се пръсне от любопитство, докато наблюдаваше Шел.
– Добре, много ви благодаря. Това поставя всичко в нова светлина. Да. Ясно. Благодаря ви. Благодаря.
Накрая Шел затвори телефона и отправи широка усмивка към Мартин.
– Знам кой е той! Дявол го взел, знам кой е той!
– Ерика!
Външната врата се тръшна и Ерика се почуди защо Патрик крещи така.
– Какво има? Нещо спешно ли?
Тя излезе на площадката и погледна надолу към него.
– Слез. Имам да ти казвам нещо.
Той й махна да слезе и тя тръгна надолу.
– Да седнем – предложи той и я поведе към дневната.
– Наистина възбуди любопитството ми – увери го тя, когато седнаха на дивана. – Казвай сега.
Патрик дълбоко пое дъх.
– Добре. Нали помниш как все повтаряше, че според теб някъде трябва да има още дневници?
– Аха – промълви Ерика и внезапно усети пърхане на пеперудки в корема си.
– Преди малко се отбих в дома на Карин.
– Така ли? – изненада се Ерика.
Патрик махна с ръка.
– Остави това, няма значение. Чуй друго. Случайно споменах пред Карин за дневниците. И на нея й хрумна, че знае къде може да има още от тях!
– Ти шегуваш ли се? – смаяна го изгледа Ерика. – Откъде може тя да знае?
Патрик й каза и лицето на Елика светна.
– О, разбира се. Но защо никога нищо не е споменала?
– Нямам представа. Ще трябва да идеш там и да я попиташ сама – отвърна Патрик.
Още не беше доизрекъл думите, когато Ерика вече беше на крака и вървеше към външната врата.
– Ще дойдем с теб – каза Патрик и вдигна Мая от пода.
– Добре, но побързайте – подвикна Ерика, вече отвън с ключовете за колата в ръка.
Малко по-късно Кристина, майката на Патрик, отвори вратата си и леко се стъписа.
– Здравейте, каква изненада. Какво правите тук?
– Решихме да се отбием за малко – каза Ерика и се спогледа с Патрик.
– Ама разбира се. Да направя ли кафе? – попита Кристина все така учудена.
Ерика нетърпеливо изчакваше подходящ момент. Остави Кристина да приключи с кафето и да седне при тях на масата, преди да заговори, като едва сдържаше вълнението си.
– Помниш ли как ти казах, че съм открила дневниците на мама на тавана? И как съм ги изчела, за да се опитам да проумея коя е била всъщност Елси Мострьом?
– Да, разбира се, помня, че ми го каза – отвърна Кристина, като избягваше да срещне погледа й.
– При последното ми идване тук мисля, че споменах как намирам за странно, дето е престанала да пише през 1944 година и няма повече дневници.
– Да – рече Кристина с наведена към масата глава.
– Е, днес Патрик пил кафе с Карин у тях и случайно й споменал за дневниците, като описал как изглеждат. Тя съвсем ясно си спомнила, че е виждала такива тет-радки у вас. – Ерика замълча и погледна внимателно свекърва си. – Според Карин си я помолила да донесе покривка от шкафа, където ги държиш, и тя видяла в дъното му няколко сини тетрадки с надпис „Дневник“ на корицата. Предположила, че са твои дневници, и не казала нищо, но днес, когато Патрик споменал мамините дневници, направила връзката. Така че моят въпрос е – продължи с мек тон Ерика – защо не ми каза за тях.
Кристина дълго време не проговори, а продължи да се взира в масата. Патрик се опитваше да не поглежда към нито една от двете и насочи вниманието си към яденето на кифлички с Мая. Накрая Кристина стана и излезе от стаята. Ерика чакаше с притаен дъх. Чу вратичката на шкаф да се отваря и затваря и миг по-късно Кристина се върна в кухнята. Държеше три сини тет-радки. Също като онези, които Ерика имаше у дома.