– И какво станало?
Интересът на Паула толкова се бе усилил, че за миг тя забрави собствената си новина.
– Работата е там, че момчето изобщо не е било борец от съпротивата. Бил е син на офицер от СС на име Райнхард Волф. Олавсен било моминското име на майка му, което той приел за своя фамилия след бягството си в Швеция. Майка му била норвежка, омъжена за германец, и когато германците окупирали Норвегия, Волф получил висок пост в норвежкото СС благодарение на факта, че жена му го научила на езика. В края на войната бащата бил пленен и пратен в затвор в Германия. Никой не знае какво е станало с майката, но синът Ханс изчезнал от Норвегия през 1944 година и не го видели повече. А ние знаем защо. Избягал е в Швеция, като се е престорил, че е от съпротивата, и някак се е озовал в гробището на Фелбака.
– Невероятно. Но как се вмества това в разследването ни? – попита Паула.
– Още не знам. Но имам чувството, че е важно разкритие – продума замислено Мартин. После се усмихна. – Е, вече знаеш моята голяма новина. А ти какво искаше да ми кажеш?
Паула дълбоко пое дъх и бързо обясни какво е установила. Мартин погледна с уважение колежката си.
– Е, това със сигурност поставя нещата в нова светлина – заяви той и се изправи. – Трябва незабавно да извършим обиск. Върви и вземи колата, а аз ще ида да издействам съдебна заповед от прокурора.
Паула само това и чакаше да чуе. Скочи и кръвта забуча в ушите й. Вече бяха много близо. Усещаше го.
Ерика не беше казала и една дума, откакто отново се качиха в колата. Само се взираше през стъклото с дневниците в скута си, а в главата й кънтяха майчините й думи и болка. Патрик не я закачаше, като знаеше, че тя ще му разправи всичко, когато е готова. Не знаеше толкова много подробности, колкото Ерика, тъй като той самият не беше чел дневниците, но докато Ерика ги четеше, Кристина му беше разказала за детето, от което Елси била принудена да се откаже.
Отначало той се ядоса на майка си. Как можеше да крие такъв важен факт от Ерика? И от Ана също? Но постепенно започна да вижда нещата от нейната позиция. Беше обещала на Елси да не казва. Дала бе обещание пред приятелка и го бе спазила. Призна, че от време на време обмисляла дали да не каже на Ерика и Ана, че имат брат, но в същото време се бояла от последствията и решавала, че е по-добре да остави нещата, както са. Донякъде Патрик все още оспорваше избора й, но вярваше, че Кристина е действала по съвест.
Ето че сега тайната бе оповестена и си личеше, че Кристина изпитва облекчение. Оставаше да се види какво възнамерява съпругата му да стори с информацията, която бе получила. Макар че се досещаше почти със сигурност. Познаваше достатъчно добре Ерика, за да е наясно, че тя ще направи всичко по силите си, за да открие брат си. Той се обърна и погледна профила й, докато тя се взираше с невиждащи очи през стъклото. Внезапно осъзна колко много я обича. Толкова лесно забравяше това. Покрай работа и домашни задължения дните се изнизваха един по един и животът отминаваше. Но в някои моменти, като сега, той усещаше с почти плашеща сила колко тясно са свързани двамата. И колко обича да се събужда до нея всяка сутрин.
Когато се прибраха, Ерика отиде направо в кабинета си. Все така без да казва дума и със същото отнесено изражение на лицето си. Патрик поразтреби малко и после сложи Мая в креватчето за следобедния й сън, преди да се осмели да обезпокои Ерика.
– Може ли да вляза? – попита той, след като леко почука по вратата.
Ерика се извърна и кимна, все още малко бледа, но с по-ясен поглед в очите.
– Как се чувстваш? – попита той и седна на креслото в ъгъла.
– И аз не знам точно – каза тя и пое дълбоко дъх. – Замаяна, бих казала.
– Ядосана ли си на майка ми, че не ти е казала?
Ерика се замисли за момент, после поклати глава.
– Не, не съм. Мама е накарала Кристина да обещае и разбирам защо тя се е бояла, че ще навреди повече, ако ни каже.
– Ще го съобщиш ли на Ана? – попита Патрик.
– Ама разбира се. Тя също има право да го знае. Но първо трябва самата аз да свикна с мисълта.
– И вероятно вече си започнала издирването. Прав ли съм? – попита Патрик и кимна усмихнат към компютъра с отворен на екрана интернет.
– Естествено – слабо му се усмихна в отговор Ерика. – Проверявам начините да се проследят осиновявания и мисля, че няма да е проблем да го открия.
– Не те ли е страх малко? – попита Патрик. – Нямаш представа какъв е той и що за живот е водил.
– Дори много ме е страх – призна Ерика. – Но по-страшно е да не знам. Някъде имам брат. А винаги съм искала по-голям брат.
Тя се усмихна.
– Майка ти сигурно много е мислила за него през годините. Това променя ли представата ти за нея?