Фелбака 1945 г.
Реши да рискува с предположението, че Ерик може да си е у дома. Струваше му се важно да проведат разговор, преди да замине за Норвегия. Можеше да се довери на Ерик. Имаше нещо много искрено и честно зад доста резервираната фасада на приятеля му. Ханс вярваше в лоялността на Ерик. Именно на нея разчиташе най-много. Защото не можеше да пренебрегне вероятността, че нещо може да му се случи. Връщаше се в Норвегия и макар войната да беше свършила, нямаше как да предвиди какво може да стане с него там. Бе вършил разни неща, непростими неща, и баща му бе един от най-ярките символи на злините, които германците бяха сторили в родината му. Така че на Ханс му се налагаше да е реалист. Сега, когато щеше да става баща, длъжен бе да се държи като мъж и да обмисля всички възможности. Не можеше да остави Елси без резервен вариант, без закрилник. И Ерик бе единственият, за когото можеше да се сети, достоен за тази роля. Почука на вратата.
Ерик не беше сам у дома. Ханс въздъхна, като видя, че Брита и Франс също са в библиотеката. Слушаха плочи на грамофона на бащата на Ерик.
– Мама и татко ще се приберат чак утре – обясни Ерик, заел обичайното си място зад бюрото.
Ханс стоеше на прага разколебан.
– Всъщност аз се надявах да можем да поговорим насаме – каза той на Ерик.
– Какви тайни имате вие двамата? – подразни ги Франс, преметнал единия си крак върху подлакътника на креслото, на което седеше.
– Да, какви са секретните ви дела? – намеси се и Брита и се усмихна на Ханс.
Ерик сви рамене и се изправи.
– Да излезем отвън за малко – каза той на Ханс и тръгна към верандата.
Ханс го последва, като внимателно затвори вратата зад себе си. Седнаха на най-долното стъпало.
– Трябва да замина за няколко дни – каза Ханс, като риеше с носа на обувката си в чакълената настилка.
– Къде отиваш? – попита Ерик, като помести нагоре очилата си, които все се изплъзваха по носа му.
– В Норвегия. Трябва да си ида у дома и... да се погрижа за някои неща.
– Добре – отвърна Ерик, без да показва особен интерес.
– Искам да те помоля за услуга.
– Давай – сви рамене Ерик.
От вътрешността на къщата долетя музика от грамофона. Франс трябва да беше увеличил звука.
Ханс се поколеба. После каза:
– Елси е бременна.
Ерик не отговори. Само отново избута очилата си нагоре.
– Бременна е и искам да подам молба до властите за разрешение да се оженим. Но първо трябва да си ида у дома да уредя някои неща, така че ако... ако нещо ми се случи... Ще обещаеш ли да се погрижиш за нея?
Ерик все така не казваше нищо, а Ханс притеснено чакаше отговора му. Не искаше да тръгне, без някой, на когото вярваше, да обещае да помогне на Елси.
Накрая Ерик каза:
– Разбира се, че ще се грижа за Елси. Макар да смятам, че не е добре, дето си я поставил в такава ситуация. Но защо се тревожиш, че нещо може да ти се случи? – Той се намръщи. – Би трябвало да те посрещнат у дома като герой. Защо някой би те критикувал, че си избягал, когато ситуацията е станала твърде опасна?
Той се обърна да погледне приятеля си.
Ала Ханс не отговори на въпроса. Изправи се и отупа панталоните си.
– Естествено, че нищо няма да ми се случи. Но за всеки случай исках да ти го кажа. А сега ми обещай.
– Добре, добре – отвърна Ерик и също стана. – Искаш ли да влезеш вътре и да се сбогуваш с другите, преди да тръгнеш? Брат ми също е у дома. Върна се вчера – съобщи Ерик и лицето му светна.
– Много се радвам да го чуя – каза Ханс и потупа Ерик по рамото. – Как е той? Чух, че бил на път за къщи, но че доста бил препатил.
– Така е. – По лицето на Ерик пробяга сянка. – Наистина доста е препатил. И е много слаб. Но поне вече си е у дома! – каза и лицето му отново се разведри. – Защо не влезеш вътре да те запозная? Двамата още не сте се виждали.
Ханс се усмихна, кимна и последва Ерик в къщата.
ПРЕЗ ПЪРВИТЕ НЯКОЛКО МИНУТИ атмосферата около кухненската маса беше напрегната. Но после напрежението започна да се топи и те успяха да проведат весел и спокоен разговор с брат си. Ана все още изглеждаше малко шокирана от новината и гледаше с удивление Йоран, който седеше срещу нея.