Е, каквото – такова. Най-важното беше да не си го изкарва на Мая. Не беше нейна грешката. Ерика пое изключително дълбоко въздух и се върна в стаята на дъщеря си. Мая така пищеше, че лицето й бе станало червено като рак. И в стаята се усещаше мирис, който не можеше да се сбърка. Мистерията беше разрешена. Стана ясно защо Мая не можеше да заспи. С чувство за вина и разкаяние Ерика повдигна нежно дъщеричката си и положи малката мъхеста главичка на гърдите си, за да я утеши.
– Тихо, тихо, миличка, мама сега ще махне нааканата пеленка, ето, ето.
Мая се притисна с хълцане към нея. Долу в кухнята телефонът на Патрик остро иззвъня.
– Малко е зловещо…
Мартин застана в коридора и се заслуша в характерните шумове, които се чуват във всички стари къщи – потраквания, проскърцвания, въздишките на вятъра, който се е прокраднал вътре.
Йоста кимна. Наистина имаше нещо злокобно във въздуха, но си даде сметка, че това е повече защото знаеха какво се е случило вътре, отколкото да се дължи на самата къща.
– Торбьорн е разрешил влизането, нали така? – обърна се Мартин към Йоста.
– Да, приключили са с огледа.
Йоста кимна към библиотеката, където още си личаха следите от пудра за взимане на отпечатъци. Черни, размазани петна, които разваляха картината на иначе красивата стая.
– И така... – Мартин изтри обувките си в стъпката пред вратата и пое към библиотеката. – Да започнем оттук?
– Струва ми се логично – отговори Йоста с въздишка и го последва с нежелание.
– Аз ще поема бюрото, ти огледай папките.
– Добре – Йоста въздъхна още веднъж, но Мартин не му обърна внимание.
Йоста винаги въздишаше, когато му поставеха конкретна задача.
Мартин се приближи внимателно към голямото писалище. Беше огромна мебел от тъмно дърво с изящна изработка. Мартин си помисли, че би стояло по-добре в някой английски замък, отколкото в тази стая. Върху писалището имаше само една химикалка, една кутия и тефтер с малко засъхнала кръв по корицата. Мартин се наведе напред, за да види какво е написано отгоре. Разчете Ignoto militi3. Това не му говореше нищо. Започна да дърпа чекмеджетата и методично да преглежда съдържанието им. Нищо не събуди интереса му. Единственото, което установи, беше, че Ерик и брат му са споделяли работното си място, а също и любовта си към реда и дисциплината.
3 Незнаен воин (лат.). – Б. пр.
– Това не е ли малко прекалено?
Йоста разтвори една папка и я показа на Мартин. Всички документи бяха прилежно подредени, със заглавен лист, на който Ерик или Аксел бяха написали какво има във всеки отделен джоб.
– Мда, моите документи не са в такъв вид, меко казано – засмя се Мартин.
– Винаги съм смятал, че на хора, които поддържат такъв ред и чистота, нещо им има. Сигурно като малки не са ги учили как да ползват гърнето или нещо такова…
– Ами да, ето ти една теория.
Мартин се усмихна. Понякога Йоста можеше да бъде много забавен. Обикновено без изобщо да има такова намерение.
– Ти откри ли нещо? Тук във всеки случай нямаше нищо интересно.
Мартин затвори последното чекмедже, което беше претършувал.
– Не, нищичко. Главно сметки, договори и тем подобни. Знаеш ли, пазят си всички сметки от памтивека насам. Подредени са по дати. – Йоста поклати глава. – Вземи една папка и ти – добави, издърпа от лавицата зад бюрото дебела папка с черен гръб и я подаде на колегата си.
Мартин я пое и отиде да седне на един от фотьойлите, за да я прегледа. Йоста остана прав. Всичко беше съвършено подредено по азбучен ред. Докато отваряше плик след плик, започна да се отчайва – нямаше нищо интересно. Не и когато стигна до буквата „Ш“. Един бърз поглед му даде да разбере, че към „Ш“ са приложени документи под общото наименование „Приятели на Швеция“. С любопитство заразлиства документите. Всеки лист имаше по едно печатно лого в горния десен ъгъл, корона на фона на веещото се шведско знаме. Всички писма бяха от един и същи подател – Франс Рингхолм.
– Я чуй – Мартин зачете на висок глас най-горното писмо, което според датата беше от най-скорошните.
Въпреки общото ни минало не мога да продължавам да си затварям очите пред факта, че активно противодействаш на целите и стремежите на приятелите на Швеция и това неизбежно ще доведе до последствия. Направих всичко по силите си, за да те предпазя в името на старото приятелство, но в организацията има сили, които не гледат на това с добро око, и ще дойде времето, когато няма да съм в състояние да се противопоставям на тези сили.