– Не, ние се виждаме твърде рядко, за да възникнат някакви проблеми – отвърна Карин и се засмя.
Но смехът й прозвуча горчиво и някак кухо. Патрик усети, че това не е цялата истина. Не знаеше какво да каже. Чувстваше се малко странно да обсъжда брачни проблеми с бившата си съпруга. Спаси го звънът на мобилния телефон.
– Патрик Хедстрьом.
– Здравей, обажда се Педерсен. Звъня ти за резултатите от аутопсията на Ерик Франкел. Както обикновено, пратихме по факса доклада, но помислих, че със сигурност ще искаш да чуеш основните неща по телефона.
– Разбира се – отвърна Патрик колебливо, като хвърли поглед към Карин, която забави темпото, за да го изчака. – Само че аз всъщност съм в отпуск по бащинство в момента.
– Така ли? Поздравления! О, предстоят ти прекрасни моменти. Аз стоях вкъщи в продължение на шест месеца с двете ми деца и това е най-хубавото време в живота ми.
Патрик усети как ченето му увисва. Най-малкото от ефикасния, сериозен и дори резервиран съдебен лекар бе очаквал това. Изведнъж си представи Педерсен, облечен с лекарската престилка и седнал в пясъчника, където бавно и педантично, с най-голяма прецизност, прави перфектни пясъчни пайове. Не можа да се овладее и се разсмя, което бе последвано от рязкото „Какво е толкова смешно?“ в отговор.
– Нищо – отговори Патрик и направи знак на Карин, която го гледаше изненадано, че ще й обясни по-късно. – Нали нямаш нищо против да ми дадеш кратко резюме? – Гласът му стана сериозен. – Бях на местопрестъплението завчера и бих искал да съм в час с разследването.
– Разбира се. – Педерсен все още звучеше сърдито. – Всъщност е доста елементарно. Ерик Франкел е бил ударен с тежък предмет по главата. Вероятно от камък. В раната има малки частици, които показват, че камъкът трябва да е бил шуплест. Починал е секунди след като е бил ударен в лявото слепоочие и е получил масивен мозъчен кръвоизлив.
– Имаш ли някаква представа от коя посока е дошъл ударът? Отзад? Или отпред?
– По мое мнение извършителят е стоял точно пред жертвата. И по всяка вероятност е десничар, тъй като е по-естествено човек, който си служи с дясната ръка, да удари от дясната страна. За един левичар би било крайно неудобно.
– А предметът, с който е бил ударен? Предположения за какво може да става дума?
Патрик усети напрежението в собствения си глас.
– Това вече е вашата задача. Тежък предмет от камък. Едва ли обаче е бил с остър ръб, раната изглежда по-скоро като контузия.
– Това ни дава нещо, за което да се хванем.
– Ни? – рече Педерсен саркастично. – Нали каза, че си в отпуск по бащинство?
– Е, да де. – Патрик замълча за секунда, преди да поеме въздух и да продължи: – Предполагам, че ще позвъниш в управлението и ще им съобщиш информацията?
– При тези обстоятелства се налага – каза Педерсен развеселен. – Да хвана бика за рогата и да се обадя на Мелберг, или имаш друго предложение?
– На Мартин – отвърна Патрик инстинктивно и Педерсен се засмя.
– И аз така бях решил, но благодаря за съвета все пак. А ти няма ли да ме питаш кога е умрял Франкел?
– А, да, кога е умрял?
Гласът на Патрик отново прозвуча нетърпеливо. Карин му хвърли още един поглед.
– Невъзможно е да се определи точно. Тялото е стояло на топло прекалено дълго време. Но бих казал приблизително преди два или три месеца. Тоест някъде през юни.
– И не можеш да ми кажеш нищо по-конкретно?
Патрик знаеше отговора на въпроса още преди да го зададе.
– Ние не сме магьосници и не разполагаме с кристални топки. Юни. Това е най-добрият отговор, който можеш да получиш в дадената ситуация. Базирам се отчасти на вида на мухите, отчасти на броя поколения мухи и ларви, които са се развъдили. Като се вземе под внимание и степента на разложение на тялото, мога само да заключа, че е било по някое време през юни. Твоята работа е да посочиш точната дата на смъртта. Или по-точно казано, задачата на колегите ти.
Педерсен отново се разсмя.
Патрик не можеше да си спомни някога да го е чувал да се смее. А сега се бе случило няколко пъти в рамките на един телефонен разговор – и то за сметка на Патрик. Но може би това беше цената да разсмееш Педерсен. Патрик приключи разговора и затвори.
– Работа? – попита Карин с любопитство.
– Да, разследване, което провеждаме в момента.
– Старецът, който е бил намерен мъртъв в понеделник?
– Виждам, че машината за клюки както винаги функционира – каза Патрик.
Карин отново бе ускорила крачка и той трябваше да забърза, за да я настигне.
Една червена кола го задмина. На около стотина метра напред спря, а шофьорът явно се загледа в огледалото за обратно виждане. След това колата даде бързо назад и Патрик изруга наум. Едва сега видя, че това е колата на майка му Кристина.