– Не се и съмнявам – намръщи се Мелберг. – Смятам, че е идиотско големи мъже да сменят памперси и да приготвят детска храна! При всички положения преди беше по-добре. Моето поколение мъже изобщо не се занимаваха с такива неща, съпругите изцяло си поемаха грижата за децата.
– Аз нямах нищо против да сменям пелени – тихо се обади Йоста и впери поглед в масата.
Патрик и Аника го изгледаха учудено, но после се сетиха какво бяха научили едва наскоро. Синът на Йоста и покойната му съпруга бе починал още като новородено. Не бяха последвали други деца. Всички замълчаха и известно време избягваха да гледат към Йоста. Накрая Аника се обади:
– Аз пък смятам, че е много полезно и мъжете да виждат колко е трудно да се грижиш за едно бебе. Аз нямам собствени – на свой ред тъжно каза Аника, – но всичките ми приятелки имат по няколко деца, а и не е като да са лежали и яли шоколадови бонбони по цял ден, докато са се грижили за децата у дома. Така че и за Патрик е по-добре така.
– Никога няма да успееш да ме убедиш в това – възрази Мелберг. След това се намръщи нетърпеливо и се втренчи в документите на масата пред него. Почисти трохите и преди отново да проговори, прочете няколко реда. – Имам доклада от Торбьорн и момчетата…
– И момичетата! – прекъсна го Аника.
Мелберг пое демонстративно дълбоко въздух.
– И момичетата… Какви феминистки дяволи са ви хванали днес! Полицейско разследване ли обсъждаме тук, или ще пеем „Кумбая“6 и ще си приказваме за Гудрун Шиман7? – Той поклати глава и отново се върна на темата. – Както казах, получих доклада на Торбьорн и експертите му. Може да се обобщи с думите „нищо изненадващо“. Има много отпечатъци както от пръсти, така и от обувки, така че, както се подразбира, трябва да проучим всички. Йоста, погрижи се да снемат отпечатъците на момчетата, за да можем да ги изключим, както и тези на брата. Иначе... – Той продължи да чете и да мърмори. – Ами, заключението е, че е получил силен удар по главата с тежък предмет.
6 Става дума за песента “Kumbaya” от 20-те години на ХХ век. Понастоящем е нарицателно за наивност, лъжливи обещания и пр. – Б. пр.
7 Гудрун Шиман (р. 1948) – видна шведска феминистка, създала партията „Феминистка инициатива“ и понастоящем неин говорител. – Б. пр.
– Значи само един удар, а не няколко? – попита Паула.
– Хм, не, само един. Един удар, ако се съди по следите от кръв. Обсъдих доклада с Торбьорн и му зададох същия въпрос. Очевидно за това свидетелстват и пръските от кръв по стените. Във всеки случай, заключението е ясно – силен удар по главата.
– Което съвпада с резултатите от аутопсията – кимна Мартин. – Ами оръжието? Педерсен смята, че е тежък предмет от камък.
– Именно! – Мелберг триумфално постави пръст по средата на документа. – Под бюрото е открит тежък каменен бюст. Открили са коса, кръв и парченца мозък по него и съм убеден, че парченцата камък, които Педерсен е открил в раната, ще съвпаднат с камъка, от който е направен бюстът.
– Значи разполагаме с оръжието. Пак е нещо – рече Йоста мрачно и отпи глътка от вече изстиналото кафе.
Мелберг изгледа подчинените си около масата.
– И така, някакви предложения как да продължим?
Въпросът му прозвуча така, сякаш той самият вече бе подготвил цял списък с предложения какво да правят оттук нататък. Случаят, естествено, не беше такъв.
– Трябва да разговаряме с Франс Рингхолм и да научим повече за заплахите.
– Както и с хората, които живеят в околността, може някой да е забелязал нещо странно около времето на убийството – продължи Паула.
Аника вдигна поглед от тефтера си.
– Някой също така трябва да разпита чистачката на двамата братя, да разбере кога за последно е била в къщата и защо не е чистила цяло лято.
– Добре – Мелберг кимна. – Е, какво седите и се ослушвате? Хващайте се на работа!
Втренчи се в насядалите полицаи и не ги изпусна от поглед, докато не излязоха от стаята. След това си взе още една кифличка. Делегиране – ето в какво се криеше тайната на добрия лидер.
Всички единодушно бяха решили, че е пълна загуба на време да ходят на училище. Появяваха се в клас от време на време, ако ги обхванеше ентусиазъм, но това не се случваше често. Днес се бяха събрали към десет часа. В Танумсхеде нямаше кой знае какви забавления. Обикновено киснеха някъде и пушеха цигари.
– Чу ли за оня проклет дядка във Фелбака? – Нике вдиша дълбоко дима и се засмя. – Със сигурност дядо ти и приятелчетата му са го пречукали.