– Вилгот… – започна отново Бодил, но този път очите на съпруга й потъмняха.
– Ти пък какво стоиш още тук? Нямаш ли си работа в кухнята?
За секунда изглеждаше така, сякаш Бодил ще каже нещо. Тя се извърна към Франс, но той само надигна чашата триумфално и каза с усмивка:
– Наздраве за теб, мила майко!
Силен смях я съпроводи, преди да излезе от стаята и да затвори вратата след себе си.
– Докъде бях стигнал? – попита Вилгот и с жест покани останалите да си вземат от сандвичите с херинга върху подноса. – А, да, какво си въобразява Пер Албин изобщо? Разбира се, че трябва да окажем подкрепа на Германия!
Егон и Ялмар закимаха. Не можеха да не се съг-ласят.
– Притеснително е – каза Ялмар, – че в тези тежки времена Швеция не може да се изправи гордо и да защити шведските идеали. Почти се срамувам, че съм швед.
Всички мъже заклатиха замислено глави и отпиха по глътка от коняка.
– Ама и аз какви ги върша? Седим тук и пием коняк с херингата. Франс, ще отидеш ли долу да донесеш няколко студени бири?
Пет минути по-късно вече обилно поливаха санд-вичите с херинга с добре изстудена бира „Тюборг“. Франс отново се беше настанил във фотьойла срещу баща си и се ухили до уши, когато баща му, без излишни коментари, отвори едната бутилка и му я подаде.
– Аз самият съм заделил някоя и друга пара, за да подкрепя каузата. И бих ви препоръчал, господа, да направите същото. Хитлер се нуждае от всички доб-ри мъже, които може да привлече на своя страна.
– Да, а и бизнесът върви добре – включи се Ялмар и надигна бутилката си. – Нямаме достатъчно хора, за да изнасяме всичката руда, която се търси. Всеки може да говори каквото си иска, но за сделките войната се оказва не лоша идея.
– Именно, а ако успеем да се справим и с еврейската напаст, още по-добре!
Егон си взе още един сандвич. Подносът започваше да се изпразва. Егон отхапа от сандвича и се извърна към Франс, който внимателно слушаше всичко, което се говореше.
– Трябва да се гордееш с баща си, момче. Няма много останали като него в Швеция.
– Аха – измънка Франс, внезапно засрамен от вниманието, което му се обръщаше.
– Слушай добре какво казва баща ти, а не какво говорят повечето хора. Знай, че повечето от онези, които осъждат войната и немците, нямат чиста кръв във вените. Много са циганите и валонците, които ще се опитат да изкривят фактите. Баща ти обаче знае как върви светът. И той, и ние сме видели как чужденците се опитват да ни завземат, как се опитват да разрушат шведското, чистото. Не, Хитлер е надушил правилната следа, помни ми думата.
Егон така се бе разпалил, че от устата му хвърчаха трохи хляб. Франс слушаше като хипнотизиран.
– Мисля, че е време да обсъдим сделките, господа.
Вилгот с трясък остави бирената бутилка върху масата и веднага привлече вниманието на всички.
Франс постоя и послуша още двайсетина минути, след което, залитайки, стигна до леглото си. Струваше му се, че цялата стая се върти, когато легна направо с дрехите. Отвън от гостната долиташе като жужене разговорът на мъжете. Франс заспа в блажено неведение за това как ще се чувства, когато се събуди.
ЙОСТА ВЪЗДЪХНА ДЪЛБОКО. Лятото скоро щеше да се превърне в есен, а за него това означаваше, че голф обиколките на практика ще спаднат до минимум. Наистина въздухът все още беше топъл и на теория имаше около месец, през който да играе. Но от личен опит знаеше какво ще стане. Няколко излизания ще пропаднат, защото вали дъжд, още няколко – защото гърми. А после за една нощ температурите ще паднат от приятни до непоносимо ниски. Това му беше недостатъкът на живота в Швеция. А и не виждаше особени предимства, които да натежават. Освен сюрщрьоминга11. Но ако се преместеше в чужбина, можеше да си вземе няколко консерви. Така щеше да се радва на най-хубавото от двата свята.
11 Шведски деликатес. Представлява ферментирала херинга в консерва и е известна със силната си неприятна миризма. – Б. пр.
В управлението беше спокойно. Мелберг беше на разходка с Ернст, а Мартин и Паула бяха отишли до Гребестад, за да говорят с Франс Рингхолм. Йоста се замисли откъде му бе познато името и за негово облекчение мозъкът му веднага направи връзката. Рингхолм – така се казваше оня журналист от местния вестник „Бохусленинген“. Протегна се към вестника, оставен на бюрото, и започна да търси, докато накрая победоносно закова показалеца си върху нужното му име: Шел Рингхолм. Злонравен проклетник, който обичаше да се заяжда с местните политици и властимащи. Можеше и да е съвпадение, но името не се срещаше често. Да не би да е син на Франс Рингхолм? Йоста запази информацията в паметта си, можеше да се окаже полезна по някое време.