За момента имаше по-належащи неща за вършене. Отново въздъхна. С годините бе превърнал въздишането в изкуство. Може би трябваше да изчака, докато Мартин се върне. Така щеше да подели работата, а и да разполага с час за себе си, дори два, ако Мартин и Паула решат да обядват, преди да се върнат.
Дяволите го взели, помисли си. По-добре да приключва с това, вместо да му тежи на плещите. Йоста се изправи и облече якето си. Каза на Аника къде отива, взе една от колите в гаража и пое към Фелбака.
Едва когато звънна на вратата, усети колко глупаво беше от негова страна да идва по това време. Минаваше дванайсет и, разбира се, момчетата най-вероятно бяха на училище. Тъкмо да си тръгне, вратата се отвори и се появи Адам, подсмърчайки. Носът му бе зачервен и очите му горяха с трескав блясък.
– Болен ли си? – попита Йоста.
Момчето кимна и като за потвърждение се изкиха силно и издуха носа си в носната кърпичка, която държеше в ръката си.
– Насдинал съм – каза Адам с глас, който болезнено подсказваше, че и двете му ноздри са напълно запушени.
– Може ли да вляза?
Адам му направи път.
– На двоя одговорност – отвърна и отново кихна.
Йоста усети как на ръката му се посипа дъжд от изпълнена с бацили слюнка, но спокойно я избърса с ръкава на блузата си. Няколко дни болнични нямаше да му се отразят зле. Нямаше нищо против хремата, ако няколко дни може да си полежи в неоправеното легло или на дивана вкъщи и да гледа повторението на пос-ледния турнир „Мастърс“. Тъкмо ще има възможност на спокойствие да изучи замаха на Тайгър Удс на забавен кадър.
– Баба бе е у доба.
Йоста смръщи чело, докато следваше момчето към кухнята. После му светна. „Мама не е у дома“ – сигурно това се бе опитал да каже Адам. Мина му мисълта, че не е редно да разпитва непълнолетен в отсъствието на законен настойник, но бързо я прогони. Правилата обикновено само затрудняваха и усложняваха работата. Ако Ернст беше с него, със сигурност щеше да му окаже пълна подкрепа. Полицаят Ернст, а не кучето, естествено, помисли си Йоста и се подсмихна. Адам го изгледа с учудване.
Седнаха на кухненската маса, върху която все още личаха следите от сутрешната закуска. Трохи хляб, петна от масло, малко разлят сок, имаше от всичко.
– Така.
Йоста затропа с пръсти по масата, но веднага съжали, защото ги омаза с лепкавите трохи. Изтри ги в панталона си и отново подзе:
– Така. Как… как се справяш тук?
Въпросът прозвуча странно дори в неговите собствени уши. Не му се удаваше лесно да говори с младежи, нито с хората с така наречения посттравматичен стрес. Не че много вярваше на такива работи. За бога, открили бяха стареца мъртъв, и какво толкова? Той бе видял цял куп мъртъвци през полицейската си кариера и нито веднъж не се бе травмирал.
Адам подсмъркна и сви рамене.
– Ами... добре, бредболагам. Всички в училище мис-лят, че е много яко.
– Как изобщо решихте да отидете в къщата?
– Идеята беше на Матиас. – Адам произнесе името като „Батиас“, но мозъкът на Йоста вече бе превключил и директно превеждаше всичко, което кажеше момчето. – Всички в околността знаят, че дъртите са малко изкуфели и че много се интересуват от Втората световна война и ей такива работи, и едно момче от училище каза, че имат цял куп яки неща, и Матиас предложи да отидем и да огледаме, и...
Словоохотливостта му бе прекъсната от толкова силна кихавица, че Йоста подскочи на стола си.
– Значи, идеята да влезете с взлом в къщата е била на Матиас?
Йоста строго изгледа Адам.
– Е, не точно с взлом – неловко се размърда Адам. – Така де, нямаше да крадем нищо, искахме само да видим какво има. Освен това мислехме, че старците са заминали, така че очаквахме никой да не разбере, че сме били вътре…
– Добре, ще приема думите ти за истина – отсече Йоста. – Значи, никога преди това не сте били в къщата?
– Не, изобщо. – Адам изгледа полицая умолително. – За първи път бяхме там.
– Ще са ми необходими пръстовите ти отпечатъци, за да докажем, че казваш истината. А и за да можем да те изключим като извършител на убийството. Няма да е проблем, предполагам?
– Не, не – отговори Адам с блеснали очи. – Винаги гледам „От местопрестъплението“. Знам колко е важно, да изключите някого имам предвид. А после вкарвате всички отпечатъци в компютъра и ви изскачат тези, които са вече в системата.