– По дяволите!
– Какво се е случило? – попита Ана притеснено.
– Беше някакъв приятел на Белинда. Явно е ходила на купон и е пияна до козирката. Ще й викнат такси дотук.
– Не трябваше ли да е при Пернила в Мункедал?
– Трябваше, но очевидно не е станало точно така. Приятелчетата й се обадиха от Гребестад.
Дан набра номера на бившата си съпруга и прекъсна съня й. Отиде да говори в кухнята и се чуваха само отделни думи, които не звучаха никак дружелюбно. Няколко минути по-късно се върна в трапезарията и се отпусна на стола си с измъчено изражение.
– Белинда е казала, че ще спи при някаква приятелка, а приятелката най-вероятно е казала, че тя ще спи у Белинда. Вместо това са се вдигнали до Гребестад и са отишли на купон. По дяволите! Мислех, че мога да разчитам, че ще я държи под око!
Изглеждаше притеснен и прекара ръка през косата си.
– Имаш предвид Пернила ли? – попита Ана и леко започна да го гали по ръката, за да го успокои. – Не е толкова лесно, знаеш ли. И ти можеше да се вържеш, това е най-старият трик на света.
– Не, нямаше да се хвана! – отговори ядно Дан. – Щях да се обадя на родителите на приятелката й вечерта и да се убедя, че всичко е наред. Никога не бих взел за чиста монета думите на седемнайсетгодишно момиче! Колко тъп трябва да си, за да й повярваш? Не трябва ли да мога да разчитам, че ще се грижи за децата?
– Сега се успокой – укори го Ана. – Ще поемем нещата оттук. Най-важното е да се погрижим за Белинда, когато пристигне. – Прекъсна Дан още щом той си отвори устата да каже нещо. – И днес няма да й се караме. Ще проведем дискусия с нея утре, когато е изтрезняла, нали?
Макар че последното бе казано с въпросителен знак накрая, на всички около масата, включително на Дан, им стана ясно, че не подлежи на обсъждане. Той само кимна.
– Ще отида да подготвя стаята за гости.
Ерика се изправи.
– А аз ще донеса кофа или нещо такова – обади се Патрик с надеждата, че това не е изречение, което ще му се наложи да използва, когато Мая стане тийнейджърка.
След няколко минути по алеята се чу автомобил и Дан и Ана побързаха да отворят входната врата. Ана плати на шофьора на таксито, а Дан пое Белинда, която се бе проснала на задната седалка.
– Татко… – каза завалено тя, след което обви с ръце врата му и заби лице в гърдите му.
Той усети миризмата на повръщано, която се излъчваше от нея, но в същото време изпита огромна нежност към дъщерята, която в момента му се струваше толкова малка и чуплива в прегръдката му. Бяха минали години, откакто за последно я бе носил на ръце.
Едно нейно рязко движение го накара инстинктивно да обърне главата й на една страна, по-далече от гърдите си. Воняща червеникава каша се изсипа върху стъпалата, които водеха към къщата на Патрик и Ерика. Нямаше никакво съмнение с какво се бе наливала. Червеното вино очевидно преобладаваше сред изконсумираните питиета.
– Вкарай я вътре, не се притеснявай за това, после ще го почистя – махна Ерика на Дан и Белинда. – Заведи я в банята, с Ана ще се погрижим за нея и ще я преоблечем.
Под душа Белинда се разплака. Звукът бе сърцераздирателен. Ана я помилва по главата, докато Ерика внимателно я подсушаваше с една хавлия.
– Шш, всичко ще бъде наред, ще видиш – успокояваше я Ана, докато й обличаше суха тениска.
– Ким трябваше да е там… И си мислех… Обаче той казал на Линда, че ме мисли за… грозна...
Думите излизаха от устата й насечени и разкъсани, с паузи, запълнени с плач.
Ана погледна Ерика над главата на Белинда. Нито една от двете не би искала да е на мястото на Белинда, за нищо на света. Нищо не болеше толкова, колкото разбитото тийнейджърско сърце. И двете бяха преминали през това и разбираха много добре защо човек в такова състояние би се поддал на изкушението да удави мъката си в червено вино. Обаче виното би било само временна утеха. На следващия ден Белинда щеше със сигурност да се чувства още по-зле, това също го знаеха от собствен опит. Но единственото, което можеха да направят, бе да я сложат в леглото. За останалото щяха да се погрижат на сутринта.
Мелберг стоеше с ръка върху бравата, претегляйки наум доводите „за“ и „против“. Вторите водеха с неопровержима преднина. Но две неща го бяха довели тук – фактът, че нямаше нищо по-добро за правене в петък вечер, и тъмните очи на Рита. Продължаваше обаче да се чуди дали са достатъчна причина да направи нещо толкова нелепо като това да отиде на курс по салса. На всичкото отгоре вътре щеше да има цял куп отчаяни жени, въобразили си, че могат да си хванат мъж, като ходят на курсове по танци. Жалка история. Беше на ръба да се завърти на пети, да мине покрай магазина, да си купи чипс и да си пусне на касета стария сериал със Стефан и Кристер12. Ама разбира се! Тия две момчета разбираха от хумор! Мелберг тъкмо бе избрал вариант Б, когато вратата пред него се отвори.