– Какво каза момчето? – попита Патрик. – Забелязали ли са нещо интересно? Защо изобщо са решили да проникнат в дома на Франкел? Открихте ли нещо друго, което да ни свърши работа?
– Не, не изкопчих нищо полезно от момчето – каза Йоста мрачно.
Имаше чувството, че Патрик проверява как си е свършил работата, и това не му допадаше. В същото време въпросите на Патрик разбутаха нещо в мозъка му. Нещо се размърда, нещо, което знаеше, че трябва да излезе на повърхността. А може би беше просто плод на въображението му. Пък и само щеше да налее вода в мелницата на Патрик, ако си отвореше устата и кажеше нещо.
– Общо взето, тъпчем на едно място. Единственото, към което проявяваме интерес, е връзката с „Приятели на Швеция“. Иначе Ерик Франкел не изглежда да е имал някакви врагове, а не сме открили никакви други възможни мотиви.
– Проверихте ли банковите му сметки? Може да намерите нещо интересно там – каза Патрик, мислейки на глас.
Мартин поклати глава, раздразнен, че не се е сетил за това.
– Ще го направим в най-скоро време – каза той. – И трябва да попитаме Аксел дали Ерик е имал жена в живота си. Или пък мъж, в този ред на мисли. Някой, на когото да се е доверявал. Другото нещо, което трябва да уредим днес, е да разпитаме жената, която е почиствала дома на Ерик и Аксел.
– Добре. – Патрик кимна. – Може би тогава ще разберете защо не е почиствала дома цяло лято. Което пък ще обясни защо тялото на Ерик не е открито по-рано.
Паула се изправи.
– Знаете ли, ще звънна на Аксел още сега, за да разбера дали Ерик не е имал някаква връзка. – Тя излезе от стаята.
– Имате ли писмата, които Франс е изпращал на Ерик? – попита Патрик.
Мартин също стана.
– Ще отида да ги донеса. Предполагам, че би искал да им хвърлиш един поглед.
Патрик сви рамене с престорено безгрижие.
– Ами, тъй като така или иначе съм тук...
Мартин се засмя.
– Вълкът козината си мени, но нрава – не. Не беше ли в отпуск по бащинство?
– Добре, добре, просто изчакай, докато попаднеш в същата ситуация като моята. Не са много часовете, които ще издържиш в пясъчника. А и Ерика работи у дома, така че е доста доволна, когато отсъстваме за по-дълго.
– Тя знае ли, че малката ви разходка с Мая се е отклонила към полицейското управление? – попита Мартин с блеснали очи.
– Е, може би не, отбих се само за малко. За да проверя как удържате фронта.
– Тогава по-добре да донеса писмата, след като си се отбил само за малко.
Няколко минути по-късно Мартин се завърна с пет писма, прибрани в пластмасови пликове. Мая вдигна поглед от кутията с играчки и протегна ръчичка към писмата, които Мартин държеше, но той ги подаде на Патрик.
– Съжалявам, мила, не можеш да си играеш с тях.
Мая прие отговора му с леко обиден вид, след което продължи да изучава кутията на пода.
Патрик положи писмата едно до друго на масата. Прочете ги мълчаливо, дълбоки бръчки набраздиха челото му.
– Няма нищо конкретно. Просто повтаря едно и също. Казва, че Ерик трябва да внимава, защото той не може да го предпазва повече. И че има сили в „Приятели на Швеция“, които първо действат, после мислят. – Патрик продължи да чете. – А ето тук оставам с впечатлението, че Ерик е отговорил, защото Франс пише следното: „Мисля, че това, което казваш, е погрешно. Ти говориш за последствия. За отговорност. А аз говоря за загърбване на миналото. Да гледаме напред. Ние имаме различни мнения, различни гледни точки, аз и ти. Но отправната ни точка е една и съща. На дъното дебне едно и също чудовище. За разлика от теб аз мис-ля, че би било неразумно да върнем старото чудовище към живот. Някои кости трябва да останат неизровени. Аз вече изложих мнението си в предното си писмо и няма да говоря отново по този въпрос. Препоръчвам ти да направиш същото. Засега съм избрал да действам като буфер, но ако ситуацията се промени, ако чудовището бъде извадено на светло, може би чувствата ми също ще се променят.
Патрик се обърна към Мартин.
– Попитахте ли Франс какво иска да каже с това? Какво е това „старо чудовище“, за което говори?
– Още не сме имали тази възможност. Но ще го разпитаме отново.
На вратата се появи Паула и каза:
– Успях да открия жената в живота на Ерик. Направих, както Патрик предложи, и се обадих на Аксел. Той обясни, че през последните четири години Ерик е имал една „добра приятелка“, както се изрази. Казва се Виола Елмандер. Вече разговарях с нея. Можем да отидем да я видим още тази сутрин.
– Бързо действаш – каза Патрик, като се обърна към Паула с одобрителна усмивка.
– Искаш ли да дойдеш с мен? – попита Мартин импулсивно. Но след това хвърли поглед на Мая, която съсредоточено изучаваше очите на една кукла, и добави: – Не, разбира се, няма как да стане.