Когато Ерика завърши разказа си, Ана остана вгледана в нея със смръщено лице.
– Звучи, сякаш са познавали съвършено различен човек. Какво каза Брита за медала? Знаеше ли защо мама би държала нацистки медал сред вещите си?
Ерика поклати глава.
– Нямах време да я попитам. Тя страда от Алцхаймер, изведнъж съзнанието й се обърка, а тогава съпругът й се прибра, много се ядоса и... – Ерика прочисти гърло. – И ме помоли да си вървя.
– Ерика! – извика Ана. – Да не ми казваш, че си отиш-ла да разпитваш умопомрачена старица, а мъжът й те е изхвърлил?! Е, мога да разбера реакцията му. Явно заниманията ти са те направили малко безцеремонна.
Ана поклати глава с изумление.
– Добре де, но не си ли поне мъничко любопитна? Защо мама е държала скрити тези неща? И защо хората, които са общували с нея, я описват като съвършено непознат за нас човек? Онази Елси, за която говорят, не е същата жена, край която израснахме. По някое време се е случило нещо... Брита тъкмо бе започнала да ми разказва, когато умът й се помрачи. Спомена нещо за стари кости и... О, не си спомням, но като че използваше метафора за нещо скрито и... Може и да си въобразявам, но има нещо странно тук и възнамерявам да стигна до дъното на тази история...
Телефонът иззвъня, Ерика млъкна по средата на изречението и стана, за да се обади.
– Ерика слуша. О, здравей, Карин. – Ерика се обърна към Ана и извъртя очи в гримаса. – Да, всичко е наред. Да, и аз се радвам, че най-после имам възможност да разговарям с теб. – Отново направи гримаса към Ана, която май не схващаше какво става. – Патрик ли? Не, в момента не е у дома. Отидоха с Мая до участъка да видят колегите му, а после не знам къде ще ходят. Разбирам. Аха. Да, сигурна съм, че на драго сърце ще излязат на разходка утре с теб и Луде. В десет часа. Пред аптеката. Добре, ще му предам. Той ще ти се обади, в случай че има други планове, но не вярвам да е така. Аха. Благодаря. Сигурна съм, че пак ще се чуем. Благодаря. На теб също.
– Какво значеше всичко това? – попита смаяна Ана. – Коя е Карин? И какво ще прави Патрик с нея утре пред аптеката?
Ерика седна до кухненската маса. След дълга пауза отговори:
– Карин е бившата съпруга на Патрик. Омъжена е за член на групата „Лефе“ и наскоро са се преместили във Фелбака. По една случайност и двамата с Патрик са в дълъг отпуск, за да се грижат за децата си, така че утре ще ходят заедно на разходка.
Ана изглеждаше така, сякаш всеки миг ще избухне в смях.
– Нима току-що уреди среща на Патрик с бившата му съпруга? Мили боже, не мога да повярвам. Той няма ли някакви бивши приятелки, на които да позвъниш и да попиташ дали не искат и те да се присъединят? Да не го оставяме да скучае бедничкият, докато е в отпуск по бащинство.
Ерика метна убийствен поглед към по-малката си сестра.
– В случай, че не си забелязала, тя беше тази, която ми позвъни. И какво толкова странно има в това впрочем? Те са разведени от години. И двамата са си вкъщи с децата си по едно и също време. Не, не го намирам за ненормално. И ни най-малко не ме ядосва.
– О, да бе – разсмя се Ана и се хвана за корема. – Чувам как ни най-малко не те ядосва... Носът ти пораства все повече с всяка секунда.
За момент Ерика се изкушаваше да метне кифличка по сестра си, но реши да се въздържи. Ана можеше да мисли каквото си ще, но тя не ревнуваше, и толкова.
– Какво ще кажеш да идем сега да поговорим с чистачката? – попита Мартин.
Патрик се поколеба, после извади мобилния си телефон.
– Трябва да проверя всичко ли е наред с Мая.
След като изслуша доклада на Аника, пъхна отново телефона в джоба си и кимна.
– Добре, всичко е нормално. Мая току-що е заспала в количката си. Имаш ли адреса? – обърна се назад към Паула.
– Да, имам го. – Паула разлисти бележника си и прочете адреса на глас. – Тя се казва Лайла Валтерс. Каза, че ще си бъде у дома цял ден. Знаеш ли къде се намира?
– Да, това е една от сградите близо до кръговото кръстовище в южния край на Фелбака – отвърна Патрик.
– Онези жълтите ли? – попита Мартин.
– Същите. Знаеш ли как да стигнеш дотам? Завий вдясно преди училището.
Отне им не повече от минута или две да открият точния адрес. И Лайла си беше у дома, както беше казала. Изглеждаше леко уплашена, когато отвори вратата, и прояви крайно нежелание да ги пусне вътре, така че останаха прави във входното й антре. Но всъщност нямаха чак толкова много въпроси към нея, така че не виждаха причина да се натрапват.
– Чистите в дома на братята Франкел, нали така?
Патрик говореше спокойно и едва ли не ласкаво в старанието си да направи присъствието им най-малко травмиращо.