– И как точно си мислиш, че ще се случи? – изкрещя Карина и бретонът й отново падна над очите. – Не пращат тийнейджъри в училища за проблемни младежи ей така, без причина. Първо трябва да са извършили нещо, но нищо чудно ти да се разхождаш наоколо и да потриваш ръце в очакване, та да можеш...
– Нахлуване с взлом – прекъсна я Шел. – Хванали са го да нахлува в нечия къща.
– Какви ги приказваш? Как така е нахлул в нечия къща?
– В началото на юни. Собственикът го заварил на местопрестъплението и ми се обади. Отидох и прибрах Пер. Влязъл през прозорец на мазето и бил заварен да събира вещи от къщата. Собственикът му цитирал наредба от закона. Заплашил да позвъни в полицията, ако не съобщи телефона на родителите си. Така че Пер му дал моя номер, не твоя. – Не можа да сдържи известно чувство на злорадство, когато видя колко разстроена и разочарована изглеждаше Карина.
– Дал му е твоя номер? Но защо?
Шел вдигна рамене.
– Кой знае? Сигурно защото бащата си е винаги баща.
– В чия къща е нахълтал?
На Карина, изглежда, още й бе трудно да приеме, че Пер бе поискал мъжът да се обади на Шел.
Той се поколеба няколко секунди, преди да отговори. После каза:
– Онзи старец, когото намериха мъртъв във Фелбака миналата седмица. Ерик Франкел. Неговата къща беше.
– Но защо?
Тя поклати глава.
– Тъкмо това се опитвам да ти кажа! Ерик Франкел беше експерт по Втората световна война. Имаше цял тон материали от онзи период и Пер вероятно е искал да впечатли приятелите си, като им покаже истински артефакти.
– Полицията знае ли за това?
– Още не – студено отвърна той. – Дали ще узнае зависи от...
– Нима би причинил това на собствения си син? Ще го издадеш, че е проникнал с взлом? – прошепна Карина, втренчена в него.
Внезапно Шел усети твърда буца в стомаха си. Представи си я как бе изглеждала при първата им среща. Беше на празненство във факултета по журналистика. Тя беше дошла с приятелка, която учеше там, но момичето бе изчезнало с гаджето си веднага след идването им, така че Карина се бе озовала самотна и пренебрегната, седнала на едно канапе. Той се влюби в нея в мига, щом я зърна. Беше с жълта рокля и жълта лента в косата, тъмна като сега, но без побелелите кичури, които ставаха все по-забележими. Имаше нещо у нея, което го караше да иска да я закриля, да се грижи за нея, да я обича. Помисли си за сватбата им. Роклята, която си беше купила, бе невероятно красива, но днес щеше да бъде сметната за реликва от осемдесетте с обемната пола и бухналите ръкави. Той поне бе на мнение, че тя изглеждаше истински ангел с нея. И после, когато за пръв път я видя да държи Пер. Изтощена, без грим, с грозен болничен халат. Ала докато гушкаше техния син в обятията си, с усмивка бе вдигнала поглед към него. И той имаше чувството, че за нея би могъл да се бори с дракони или да се сражава срещу цяла армия и да победи.
Сега, докато седяха в нейната кухня като враждуващи воини, и двамата уловиха в очите на другия мимолетен образ на онова, което бяха някога. За миг си припомниха времето, когато се смееха заедно, когато правеха любов, преди чувствата им да повехнат, да станат крехки и чупливи. И това бе направило Шел уязвим. Усети как буцата в стомаха му се втвърдява още повече.
Опита се да не мисли за това.
– Ако трябва, ще се погрижа полицията да получи тази информация – каза той. – Или ще вземем мерки да отделим Пер от тази среда, или ще оставя полицията да го свърши вместо нас.
– Мръсник такъв! – викна Карина, а гласът й бе задавен от сълзи и разочарование, натрупано от всички нарушени обещания.
Шел се изправи. Насили се да запази студено изражение, когато каза:
– Така стоят нещата. Имам предложение къде да изпратим Пер. Ще ти го пусна по мейла, за да го разгледаш. И при никакви обстоятелства той не бива да поддържа контакт с баща ми. Ясно ли е?
Карина не отговори, само сведе глава в знак, че капитулира. Много време беше минало, откакто имаше енергията да се бори с Шел. Предаде се в деня, когато той се отказа от нея, от живота им заедно.