– ЗДРАВЕЙ, У ДОМА СМЕ!
Патрик затвори вратата и пусна Мая на пода в антрето. Тя мигом хукна напред, така че трябваше да я улови за якето, за да я спре.
– Почакай малко, сладурче. Първо да свалим обущенцата и якето и тогава ще идеш при мама. – Съблече я и я пусна да върви. – Ерика, у дома сме! – извика. Никакъв отговор, но когато се спря да се ослуша, от горния етаж се разнесе шум. Взе Мая на ръце и се качиха до кабинета на Ерика, където той отново остави момиченцето на пода.
– Здравей. Тук ли си била?
– Да, доста страници натраках днес. После дойде Ана и пихме кафе. – Ерика се усмихна на Мая и протегна ръце към дъщеря си. Мая се заклатушка напред и лепна влажна целувка върху устните на Ерика. – Здравей, съкровище. Какво правихте с татко днес? – Тя отърка носа си в този на Мая и момиченцето се заля във възторжен смях. Ескимоските целувки бяха техният специалитет. – Много време ви нямаше – каза Ерика, като пренасочи вниманието си към Патрик.
– Наложи се да се включа и да свърша малко работа – съобщи той ентусиазирано. – Новата полицайка изглежда чудесна, но не бяха обмислили всички аспек-ти, така че отидох с тях с колата до Фелбака да направим домашно посещение и по този начин стеснихме границите до два дни, през които може да е убит Ерик Франкел...
Той млъкна по средата на изречението, когато видя изражението на Ерика и си даде сметка, че е трябвало да обмисли по-добре какво ще й каже, преди да си отвори устата.
– И къде беше Мая, докато ти се „включи да свършиш малко работа“? – попита Ерика с ледена нотка в гласа.
Патрик се разшава неспокойно. Моментът беше извънредно подходящ да се включи противодимната аларма. Но де такъв късмет? Той пое дълбоко дъх и скочи право в дълбокото.
– Аника се грижи за нея известно време. В участъка.
Не разбираше защо прозвуча тъй зле, казано на глас. До този момент не му беше хрумнало, че идеята не е чак толкова разумна.
– Значи Аника се грижи за дъщеря ни в полицейското управление, докато ти си отсъствал по работа няколко часа? Правилно ли съм разбрала?
– Ъъ... да – отвърна Патрик, докато трескаво се чудеше какъв начин да измисли, че да обърне ситуацията в своя полза. – Чудесно си е прекарала. Изяла си е целия обяд, после Аника я разходила и тя заспала в количката.
– Сигурна съм, че Аника се е справила отлично като детегледачка. Не е в това въпросът. Разстройва ме фактът, че се разбрахме ти да гледаш Мая, докато аз работя. Не че очаквам да прекарваш с нея всяка минута до януари, естествено, от време на време ще ни трябват детегледачки. Но мисля, че е твърде рано да оставяш Мая при секретарката на управлението, за да тичаш на работа само след седмица отпуск по бащинство. Ти как мислиш?