— О, Айвън…
— Ще бъдеш ли така добра да си държиш затворено декоративното лицево отверстие, или аз да ти го затворя? Както казвах, преди да ме прекъснеш тъй невъзпитано, не съм кой да е. Сега ще ти обясня защо. Леля ти Хагар е моя приятелка, беше приятелка и на покойния ми баща. Тя е много умна делова дама, нищо че носи онези ужасни рокли. Не знам дали някога си била в състояние да я оцениш, но й дължиш много повече, отколкото предполагаш. Един Господ знае защо, но тя много те обича. От теб зависи да й се отплатиш. Аз ще ти помогна.
— О, така ли? — отвърна Джой с леден глас и топлината на неговата целувка изведнъж отлетя от устните й. — И кой си ти?
За пръв път в гласа му прозвуча изненада.
— Ами че аз съм Винс Рандъл. Бъдещият ти съпруг. — Без да обръща внимание на смаяното й възклицание, той продължи: — Сигурно не си чувала за онази част от завещанието, в която баща ти нарежда когато попаднеш в среда, където няма значение какво ще счупиш и колко ще побеснееш — тоест тук — някой да бъде назначен за временен ангел-пазител. И на сцената излизам аз. Според инструкциите на леля ти трябваше да те ядосвам колкото се може повече, докато осъзнаеш колко си глупава. През първите три дни нямаше нужда да се намесвам; личеше от пръв поглед. Когато взе да ти става приятно, дойдох аз и провалих всичко.
Тя докосна ръката му.
— Защо ми казваш всичко това?
— Защото не можах да се справя. Влюбих се в теб — небрежно отвърна той. — Всичко стана по моя вина. Преди месец си взех отпуск и плавах на този кораб. Разказах на Хагар. Обещах да се грижа за теб до края на пътуването. А сега обещавам да се грижа за теб до края на живота си. Какво ще речеш?
— О, значи на всичко отгоре ми правиш предложение. Ти, самодоволно, надуто, студенокръвно влечуго! Ти… ти… о, скъпи, разбира се, че съм съгласна! И не ме интересува какво ще рече леля Хагар.
— Тя рече, че няма нищо против. Допадала й иронията на съдбата. Вчера й пратих радиограма. Хайде да слезем и да събудим Стареца, той има право да ни ожени.
— Капитан Ейвъри… но ще поиска ли? Искам да кажа, няма ли да се ядоса?
— Че защо? Той работи за мен. Аз съм собственик на компанията.
Двамата слязоха да събудят Стареца и първия помощник.