— Има няколко, но един господ знае на кого са — отговори Голуи, стана и се разкърши. — След минута ще проверя и вътре.
През това време Луси работеше с компютъра и също като мен не намираше нещо, което да ни каже кой е смъртдок. Но откри файлове на разговорите ни в чат румовете, които той бе съхранил. Кръвта ми се смрази, като ги видях на екрана. Запитах се колко ли пъти ги е препрочитал. Имаше подробни лабораторни записки, документиращи разпространението на вирусните клетки, и това беше интересно. По всичко личеше, че смъртдок бе започнал да работи по този въпрос през есента, около два месеца преди да бъде намерен торсът на сметището.
Късно следобед бяхме направили всичко, което беше по силите ни, но без особен резултат. Дезинфектираха ни и напръскаха караваната с газообразен формалин. Останах в зелените военни дрехи, защото не исках да обличам костюма си след онова, което бяха преживяла.
— Страхотно си се издокарала — отбеляза Луси. — Защо не си сложиш и перлена огърлица?
— Понякога говориш като Марино — отвърнах аз.
Дните неусетно се превърнаха в седмица. Нямаше развитие по разследването и това ме влудяваше. Забравих да се обадя на майка ми по случай рождения й ден.
— Какво ти става? Да не си болна от Алцхаймер? — сърдито ме попита тя по телефона. — Не идваш тук. Дори вече не си правиш труда да ми се обаждаш. Не си млада, за да правиш такива неща.
Майка ми се разрида и на мен също ми се доплака.
— Ще измисля нещо за Коледа — казах аз, както повтарях всяка година. — Ще доведа и Луси. Обещавам. Малко време остава дотогава.
Потисната и капнала от умора, подкарах към центъра на града. Луси имаше право. Убиецът бе използвал телефонната линия в къмпинга само за да се включи в „Америка онлайн“. Сметката пристигна на кредитната карта на Пърли. Смъртдок не се обади повече. Вманиачих се да проверявам електронната си поща и понякога чаках часове наред в онази чат рум, без да съм сигурна дали ФБР я наблюдават.
Източникът на замразения вирус, който намерих в караваната, остана неизвестен. Опитите да се идентифицира ДНК на вируса продължиха. Учените от Центъра за контрол и превенция на заболяванията знаеха, че вирусът е различен, но не и какъв е. Ваксинираните примати бяха податливи на въздействието му. Още четирима души, сред които двама рибари, избягали в Крисфилд, се разболяха, но в лека форма. Никой друг не пострада. Карантината на рибарското селище на остров Танжер продължи и икономиката му западна. Що се отнасяше до Ричмънд, само Уинго беше болен. Стройното му тяло и нежното му лице бяха обезобразени от обривите. Той не ми позволяваше да отида да го видя, колкото и често да се опитвах да го направя.
Бях съсипана и ми беше трудно да работя върху другите случаи, защото този изглеждаше безкраен. Разбрахме, че мъртвият мъж в караваната не е смъртдок. Отпечатъците от пръсти го идентифицираха като скитник, извършил множество престъпления — кражби, наркотици и две нападения и опит за изнасилване. Беше пуснат под гаранция и с помощта на джобно ножче бе отворил вратата на караваната. Никой не се съмняваше, че е бил убит.
В осем и петнайсет влязох в кабинета си. Роуз ме чу и се показа на прага.
— Надявах се, че ще си починеш — каза тя, както винаги разтревожена за мен.
— Починах си. Благодаря — усмихнах се аз и загрижеността й ме накара да се засрамя и да изпитам чувство за вина. — Има ли нещо ново?
— Не и за остров Танжер. — Видях безпокойството в очите й. — Опитай се да не мислиш за това. Тази сутрин докараха пет трупа. Погледни колко папки има на бюрото ти. Ако изобщо можеш да го видиш. И съм изостанала две седмици с кореспонденцията, защото не си тук да ми диктуваш.
— Знам, Роуз, знам — раздразнено казах аз. — Но всичко по реда си. Опитай пак да се свържеш с Филис. И ако отново ти кажат, че отсъства, защото е болна, поискай номер, на който мога да я намеря. От няколко дни звъня в дома й, но никой не отговаря.
— Ако я намеря, искаш ли да говориш с нея?
— Разбира се.
Петнайсет минути преди да тръгна за съвещанието на персонала, Роуз успя да ме свърже с Филис Краудър.
— Къде си, за бога? И как си? — попитах аз.
— Проклет грип. Гледай да не го хващаш.
— Вече го хванах и дори се отървавам от него. Търсих те в дома ти в Ричмънд.
— О, аз съм в къщата на майка ми в Нюпорт Нюз. Нали знаеш, че работя четири дни в седмицата и от години прекарвам тук останалите три.