Не знаех това, но от друга страна, не бяхме разговаряли по този въпрос.
— Филис, съжалявам, че те притеснявам, особено след като не си добре, но ми трябва помощта ти. През 1978 година в една лаборатория в Бирмингам, Англия, е имало инцидент. Ти си работила там. Прочетох каквото можах по случая и знам само, че една фотографка е работила в лабораторията за изследване на едра шарка…
— Да, да — прекъсна ме тя. — Знам всичко за това. Предполага се, че фотографката се е заразила през вентилационен отдушник и е умряла. Вирусологът се самоуби. Случаят непрекъснато се цитира от хора, които настояват да се унищожат всички замразени смъртоносни вируси.
— Ти работеше ли в лабораторията, когато това се случи?
— Не, слава богу. Инцидентът стана няколко години, след като напуснах. Тогава вече бях в Щатите.
Бях разочарована, а тя се закашля толкова силно, че не можа да продължи да говори.
— Извинявай — каза Филис. — Така става, когато живееш сам.
— Няма ли кой да се грижи за теб?
— Не.
— Имаш ли какво да ядеш?
— Оправям се.
— Искаш ли да ти донеса нещо?
— В никакъв случай.
— Ще ти помогна, ако и ти направиш същото за мен. Имаш ли записки от Бирмингам? За изследванията, които са били извършвани, докато си била там? Нещо, което мога да прегледам.
— Убедена съм, че са някъде в къщата.
— Намери ги, а аз ще ти донеса яхния.
След пет минути излязох и хукнах към колата си. Отидох вкъщи, извадих от хладилника домашно приготвената яхния, напълних резервоара с бензин и поех на изток по магистрала 64. Обадих се на Марино по телефона от колата и му казах какво правя.
— Този път наистина си се побъркала — възкликна той. — Да пропътуваш сто и петдесет километра, за да занесеш на някого храна?
Сложих си слънчеви очила и отговорих:
— Може да попадна на нещо. Тя може да знае нещо, което да помогне.
— Добре. Обади ми се после. В теб ли е пейджърът?
— Да.
Движението по това време на деня не беше натоварено и аз поддържах скорост от сто и десет километра в час, за да не ме глобят. След по-малко от час минах покрай Уилямсбърг и двайсет минути по-късно, следвайки указанията, които ми бе дала Краудър, стигнах до къщата в Нюпорт Нюз. Кварталът се наричаше Брандън Хайтс. Там живееха хора от различни обществени прослойки и колкото повече се приближавах до река Джеймс, толкова по-големи ставаха къщите. Жилището на Филис Краудър беше скромно, двуетажно и наскоро боядисано в бяло. Дворът беше добре поддържан.
Паркирах зад един микробус и взех яхнията. Филис отвори вратата. Изглеждаше ужасно. Лицето й беше бледо, а очите й горяха от високата температура. Беше облечена в памучен халат и бе обула кожени пантофи, които приличаха на мъжки.
— Не мога да повярвам колко си мила — каза тя. — Или откачена.
— Зависи откъде го погледнеш.
Влязох и спрях да разгледам снимките в рамки на стените в коридора, облицован в тъмно дърво. Повечето бяха на хора, които бяха отишли на излет сред природата или ловяха риба, и бяха правени много отдавна. Погледът ми прикова една фотография, на която възрастен мъж със светла шапка и с лула в устата държеше котка и се усмихваше.
— Баща ми — каза Краудър. — Там живееха родителите ми, а преди това — и баба и дядо. Бизнесът на баща ми в Англия западна и те се преместиха тук.
— А ти?
— Аз останах. Ходех на училище.
Погледнах я. Не ми се виждаше толкова стара, колкото се опитваше да се изкара.
— Винаги си се опитвала да ме накараш да повярвам, че в сравнение с мен си праисторическо животно — рекох аз. — Но аз не мисля така.
— Може би на теб годините не ти личат толкова много.
— Жив ли е още някой от семейството ти?
— Баба и дядо починаха преди десет години, а баща ми — преди около пет. След това всяка събота и неделя идвах тук да се грижа за мама. Тя се държа колкото можа по-дълго.
— Сигурно ти е било трудно да съчетаваш грижите с кариерата — казах аз, докато разглеждах една снимка, на която Филис се смееше и държеше пъстърва.
— Влез и седни. Дай да занеса това в кухнята.
— Не, не. Покажи ми къде да го оставя. Не изразходвай силите си.
Минахме през трапезария, която явно не бе използвана от години. На тавана нямаше полилей и над прашната маса висяха оголени жици. Пердетата бяха заменени с щори. Влязохме в голямата старомодна кухня и косите ми настръхнаха. Запазих спокойствие и оставих яхнията на плота.