Хванах Краудър за ръката.
— Никой няма да те застреля, Филис.
— Пусни ме!
Поведох я към вратата.
— Пусни ме!
— Наказанието ти ще бъде да умреш така, както умряха жертвите ти.
— Не! — изкрещя тя.
В същото време вратата с трясък се отвори и снимките в рамки паднаха от стените в коридора.
С извадени пистолети в къщата влязоха двама агенти на ФБР. Единият беше Джанет. Краудър припадна и те й сложиха белезници. Линейката я закара в болницата в Норфък, където след двайсет дни тя почина, прикована към леглото и покрита с ужасни обриви. Доктор Филис Краудър беше на четирийсет и четири години.
Епилог
Не можах да взема решението веднага. Отложих го за навечерието на новата година, когато хората изпитват желание да правят промени и дават обещания, които знаят, че няма да изпълнят. Снегът се сипеше по покрива на къщата ми. Уесли и аз седяхме на пода пред камината и пиехме шампанско.
— Бентън, трябва да отида някъде.
Той изглеждаше озадачен, сякаш бях казала, че искам да тръгна веднага.
— Тази нощ работят малко заведения, Кей.
— Не. Имам предвид пътуване. През февруари. До Лондон.
Уесли разбра какво имам предвид, остави чашата си, хвана ръката ми и каза:
— Надявах се, че ще го направиш. Колкото и да е трудно, трябва да отидеш там. За да намериш душевен покой и да приключиш с този въпрос.
— Не съм сигурна дали е възможно да намеря покой.
Издърпах ръката си и пригладих косите си назад. Това сигурно беше трудно и за него.
— Марк може би ти липсва — казах аз. — Никога не говориш за него, но той ти беше като брат. Спомням си как винаги бяхме заедно. Тримата. Готвехме, ходехме на кино или седяхме и разговаряхме за престъпления и за последните гадости, които е направило скапаното правителство. Като съкращенията в бюджета, данъците и принудителните отпуски.
Уесли се усмихна и се вторачи в камината.
— А аз мислех какъв е късметлия, че има теб. Питах се как ли се чувства. Е, сега вече знам и разбирам, че е бил адски щастлив. Той вероятно беше единственият човек, с когото съм разговарял искрено, освен с теб. Това е малко странно, защото Марк беше един от най-егоцентричните хора, които познавам. Красив и нарцистичен. Но беше добър. И умен. Мисля, че човек като него винаги ти липсва.
Уесли беше облечен в бял вълнен пуловер и кремав панталон и на светлината на огъня сякаш излъчваше сияние.
— Ще излезеш тази нощ и ще изчезнеш — казах аз.
Той ме погледна озадачено и се намръщи.
— Облечен по този начин в снега. Ще паднеш в някоя канавка и ще те видят чак пролетта. В нощ като тази би трябвало да се облечеш в тъмно. За да има контраст.
— Искаш ли да направя кафе, Кей?
— Това е като хората, които искат кола за зимата. И си купуват нещо бяло. Кажи ми къде е логиката? Караш бяла кола по бял път, под бяло небе и наоколо всичко е бяло.
— Какви ги говориш?
— Не знам — отговорих аз и извадих бутилката с шампанско от кофичката с лед. Напълних отново чашите. Бях изпила две чаши повече от Уесли. Компактдиск плейърът беше зареден с хитове от седемдесетте години и в момента „Трий Дог Найт“ тресяха стените. Беше една от онези редки нощи, в които може би щях да се напия. Не можех да престана да мисля за последния си случай и да си го представям. Не знаех нищо, докато не влязох в онази стая с жици, висящи от тавана, и не видях къде са били наредени отрязаните ръце и крака. Едва тогава прозрях истината. Не можех да си го простя.
— Бентън, трябваше да се досетя, че е тя. Още преди да отида в къщата й, да вляза и да видя снимките и онази стая. Искам да кажа, че го чувствах интуитивно, но не се вслушах във вътрешния си глас.
Уесли не отговори и аз се почувствах още по-виновна.
— Трябваше да се досетя, че е Филис Краудър — отново измънках аз. — Хората можеше да не умрат.
— След свършения факт най-лесно е да се каже „трябваше“. Хората, които живеят до престъпника, винаги се досещат последни, Кей.
— Но те не знаят какво работя — възразих аз и отпих от шампанското. — Тя уби Уинго.
— Ти направи всичко, което беше по силите ти.
— Уинго ми липсва — въздъхнах аз. — Още не съм ходила на гроба му.
— Защо не преминем на кафе? — повтори Уесли.
— Не може ли от време на време да се оставям да ме носи течението?
Той започна да масажира врата ми и аз затворих очи.