От чисто литературна гледна точка най-интересен според мен е образът на Ерик. Най-добре ще усетите неговата стойност, ако се поставите за момент на мястото на това момче с необикновена съдба. Обичан ли е този герой от авторите на книгата? Много. За тях той е млад човек — идеал както със способностите си, така и със силата на своя характер и високите си нравствени качества. Дали обаче всеки, който притежава такива способности, успява да ги прояви в живота? Добрият шанс ли само подпомага Ерик, идването на доктор Швериенкруна? Или и нещо друго?
Ще трябва веднага да кажа, че реализирането на човешките възможности съвсем не е закономерност в нашия свят. Безброй много хора не успяват да докажат през своя живот не само интелектуалните или артистичните си заложби, но и даже душевните си качества. Ерик попада в семейство на много добри хора — ето къде е неговият шанс. Той израства сред топлота, задушевност и обич. В такава обстановка детето разцъфтява като добре поливаното цвете. То не само показва най-доброто от себе си, но и натрупва онази вътрешна сигурност, онова равновесие, които ще му позволят да върви уверено напред през целия си живот. В семейство Херсебум на почит са морално-етичните стойности — добротата, честността, справедливостта. Сред тези хора Ерик успява да оцени и прелестта на волния рибарски живот, красотата на северната природа, сладостта на рибената чорба след тежкия изнурителен ден, удоволствието да участвуваш в скромните игри и забавления на децата от Норое. Той разбира колко малко е нужно на човека, за да бъде той щастлив. Престоят у Херсебум е „маята“, върху която се гради цялото по-нататъшно съществуване на Ерик. Семейството притежава само една малка къща и една лодка, но всяко дете на този свят би желало да отрасне в такъв дом.
Демократизмът на авторите обаче има и своя обратна страна. Те не смятат, както понякога се случва, че богатите хора непременно са покварени и лоши. (Особено пък когато става дума за лекар, адвокат и професор — представители всъщност на буржоазната интелигенция.) Щом това се отнася и за Андре Лори (или по-скоро Паскал Грусе), революционер и комунар, ние можем да им вярваме. А не е чудно образите, които те създават да са изградени и върху реални прототипи. Нашите представи за миналото са изобщо твърде ограничени. И тогава, пък и днес в капиталистическия свят, много от съвсем бедните представители на буржоазната интелигенция следват през целия си живот благородни и хуманни стремежи. Светът и отделният човек представляват обикновено нещо твърде противоречиво. Типичен е случаят с доктор Швериенкруна, едновременно интелигент и индустриалец. Той не съзнава, че фабриките му отнемат хляба на бедните рибари, и се утешава вероятно с факта, че там намират работа много хора. Готов е на добри постъпки (изпраща на Херсебум пари за лодка), но не се замисля, че дължи богатството и спокойствието си на наемния труд на работниците. Най-добре е, както се вижда, един проблем или образът на един човек да се оглеждат от всички страни и да не се придържаме никога към схеми.
Така или иначе Ерик живее в две къщи, които олицетворяват два различни свята. И едната, и другата крият в себе си истинско очарование. Вече говорихме за дома на семейство Херсебум. Но нима е лошо да живееш в Стокхолм? Ерик попада там сред високите старинни домове, обикаля университети и читални, учи в уютни тихи кабинети, обковани с дъбова ламперия, предлагат му се хиляди прекрасни книги. С една дума, свят на възпитание и култура. Ако трябва да изкажа мнението си по въпроса, бих ви препоръчал да съчетаете в бъдеще тези два вида живот, да търсите единството между природата и свободата, от една страна, и културата, от друга. Живейте на морския бряг и плувайте между скалите, но се завръщайте после в къща, пълна с книги, където хората са мили и добре възпитани.