Възхитителна е лекотата, с която Ерик усвоява латински и старогръцки, физика, химия. Но на мен, ще си призная, по-силно впечатление ми правят нравствените му качества. Интелектът, силната памет и пр. са „божи дар“, получаваме ги по рождение и нямаме заслуга за тях. Не всеки обаче, който е много учен, непременно е и добър, съвестен човек. А точно тези качества правят собствения ни живот, живота на нашите близки и на околните по-чист и по-лек. Ето защо трябва да ги ценим много повече от учеността, славата, външния напредък в живота и т. н. Трябва да култивираме у себе си добротата, чувството за съвест и да не се колебаем, когато те ни подсказват правилния избор. Така, както Ерик не се колебае след първите две години в дома на Швериенкруна. Той се завръща в Норое и остава при милите хора, които са го отгледали. Смята, че би извършил предателство към тях, ако ги изостави и се покаже непризнателен. (Предателството към другите, но и към себе си — усещането ни след лоша постъпка е винаги такова.) Ерик е готов да жертвува бъдещето си на богат и прославен човек, за да изпълни моралния си дълг. Той открива във всичко това душевна наслада и удовлетворение. Саможертвата изобщо в името на една чиста цел винаги ни дава много повече от егоистично постигнатия успех. Героят на Верн и Лори бързо открива тази голяма истина. Не е хубаво, с една дума, младият човек да бъде суетен като Кайса. На него му подхожда да е чист, всеотдаен и скромен като Ванда. Силно поразяват у Ерик безграничният му оптимизъм и непреклонната му воля. Оптимизъм — то значи да вярваш винаги в добрия изход. Една все по-рядко срещана способност днес… (През миналия век, както вече споменах, хората са гледали по-ведро на своето бъдеще.) Възрастните около вас са доста изнервени, тъй като съвременният живот е напрегнат. Те лесно изпадат в отчаяние, по-голямата част от тях са песимисти. Все чакат да се случи нещо лошо и… имат право донякъде — опасности грозят човечеството: вече изброените, войната и пренаселеността, какви ли не още екологически катастрофи… Така е. Но каква полза да сме песимисти? Мислите ли все за лошото, все едно че го викате, то непременно ще дойде. А обезсилвате и себе си, ставате негодни за борба. Затова именно светът има особено голяма нужда от оптимистично настроени млади хора. Кой ще оправя иначе поразиите, извършвани от човечеството, престъпленията спрямо природата? Младите хора трябва да вярват в силите си и в човешкото спасение. Тогава ще бъдат полезни.
Що се отнася до волята, тя е качество, което се самовъзпитава, и е свързана, както разбрахме, с оптимизма. Отчаяният, невярващият човек няма истинска воля. Благородните цели са загубили смисъл за него, той смята, че са непостижими.
Бъдете като Ерик. Не машини за учене и успех, а хора с големи душевни качества, за които имат значение само нещата, диктувани от морала и съвестта. Нека тя, съвестта ви, бъде винаги напълно чиста. А успехът? Писано ли е, и той ще дойде.