Керелин Спаркс
Неочаквана любов
Глава 1
Хедър Лин Уестфийлд имаше чувството, че е попаднала в рая. Кой би повярвал, че известен моден дизайнер от Париж ще отвори луксозен магазин точно в центъра на Хил Кънтри, Тексас? Каквото и да беше пил Жан-Люк Ешарп, когато бе взел това решение, трябва да е било достатъчно силно, за да накара човек да изскочи от дрехите си от изненада. В случая — от копринени чорапи за двеста долара, избродирани с всеизвестната хералдическа лилия.
Хедър искаше да купи някакъв сувенир, за да отбележи откриването на шикозния Ешарп бутик, но чорапите бяха най-евтиното нещо, което успя да намери. Хм, дали да купи чорапи, от които нямаше нужда, или да плати вноската за шевролета си? Накрая ги захвърли със сумтене обратно върху стъкления рафт.
Блестяща нова възможност изскочи в съзнанието й. Щеше да грабне един от безплатните ордьоври, да го напъха в найлонова торбичка, която да надпише — официалното откриване на Ешарп и да я закъта в камерата на хладилника си за вечни времена.
— Хедър защо разглеждаш мъжки чорапи? — обърканият поглед на Саша премина в лукава усмивка.
— О, разбирам. Купуваш подарък за нов любовник.
Хедър се засмя докато си открадваше една рибена хапка от минаващия сервитьор.
— Иска ми се.
Тя никога не бе имала любовник. Дори бившият й съпруг не можеше да влезе в тази категория. Хедър уви ордьовъра в салфетка и го прибра в малката си черна чантичка.
Клиентките се разхождаха наперено наоколо, облечени в рокли, които струваха цяло състояние — достатъчно, за да преустроиш Ню Орлиънс отгоре до долу, а токчетата им отекваха по сивия мраморен под. Надяваше се да не забележат, че черната й коктейлна рокля е шита у дома.
На стъклените рафтове бяха изложени чанти и шалове, създадени от Ешарп. Елегантно стълбище се извиваше нагоре до втория етаж, част от който беше облицован с огледала. Огледални стъкла1, реши Хедър. Като се имаше предвид цената на стоката, със сигурност армия от охранители наблюдаваха клиентите като ястреби.
Стените на приземния етаж бяха боядисани в светлосиво и окичени с поредица от черно-бели снимки. Тя се приближи, за да ги разгледа по-отблизо. Уау, принцеса Даяна облечена в рокля от Ешарп. Мерилин Монро — също в негова рокля. Кари Грант в смокинг от Ешарп. Този човек познаваше всички.
— На колко години е Ешарп? — попита тя Саша. — Около седемдесет?
— Не знам. Никога не съм го срещала — отвърна приятелката й и се завъртя с маниера на манекен върху подиум, докато се оглеждаше наоколо, за да разбере кой я наблюдава.
— Никога не си го срещала? Но само преди няколко седмици ти участва в шоуто му в Париж.
Хедър и дългогодишната й приятелка Саша мечтаеха за славна кариера в света на висшата мода от момента, в който откриха, че куклите им Барби имат по-готини дрехи от всеки друг в малкото градче Шницълбърг в Тексас. Сега Хедър беше учителка, а Саша се бе превърнала в успешен модел и младата жена се люшкаше между чувството на невероятна гордост, която изпитваше към приятелката си и неканената завист.
Саша изсумтя през хирургически скъсения си нос.
— Вече никой не вижда Ешарп. Сякаш е изчезнал от планетата. Някои казват, че е платил цената на собствения си гений и е изгубил ума си.
Хедър потрепери.
— Колко тъжно.
— Той спря да ръководи ревютата си. И със сигурност не би се занимавал с откриването на бутик като този в средата на нищото. Има си хора за тази работа.
Приятелката й посочи слаб мъж в другия край на стаята и прошепна:
— Това е Алберто Албертини, личният асистент на Ешарп, макар че не мога да не се зачудя колко личен е всъщност?
Хедър погледна набраната риза с цвят на лавандула, която носеше мъжът. Реверите на черния му смокинг бяха украсени с маниста и пайети в същия цвят.
— Разбирам какво имаш предвид.
Саша се наведе по-близо към Хедър.
— Виждаш ли двете жени до възрастния мъж с бастуна?
— Да — Хедър забеляза двете кльощави жени с бледа, безупречна кожа и дълги коси.
— Това са Симон и Инга, известни манекенки от Париж. Някои хора твърдят, че Ешарп е имал връзка с тях. И с двете.
— Разбирам.
Може би Ешарп беше по-скоро Хю Хефнър, отколкото Либерачи. Хедър огледа двете манекенки. Вероятно тежеше колкото двете взети заедно. Глупости. Дванадесет си беше нормален размер. Тя се обърна, за да се възхити на една дръзка червена рокля върху бял манекен.
— Пресата не може да реши дали Ешарп е гей или предпочита по няколко партньорки — прошепна Саша.
1
Огледални стъкла, наричани още „Еднопосочни огледала“ са полупрозрачни огледала, използвани за тайно наблюдение, при което наблюдателят се намира в полутъмно помещение, а наблюдаваният — в ярко осветено от другата страна на огледалото. Принципът им на действие се основава на това, че не добре осветеният наблюдател, не се вижда на фона на яркото отражение. — Б.р.