Каузата на краля беше загубена, както смяташе с основание Катон. Парламентаристите бяха реформирали армията си под ръководството на Оливър Кромуел и „новата армия“, дисциплинирана и добре платена, за разлика от роялистките си противници, напредваше победоносно в цялата страна.
Което върна мислите на Катон към Брайън Море. В тези опасни времена беше достатъчно съвсем малко — някоя схватка, заблуден куршум от мускет, замахване със сабя, падане от кон, — и Брайън Море би могъл да стане глава на клана Гранвил. Затова Катон щеше да се ожени за Фийби. Тя му беше под ръка, а той бързаше. С оглед на тези практически цели не можеше да се намери по-добър съюз.
Осемнадесетгодишната девойка беше все още доста млада, за да успее съпругът й да я повлияе. Той щеше да контролира всякакви тенденции към проява на капризи.
Сви устни, мислейки съвсем безстрастно за Фийби. Изглеждаше добре сложена, с набита фигура и широк ханш. Добро телосложение за раждане на деца. Много по-здрава, далеч не толкова крехка като сестра си. Изглеждаше като жена, която ще ражда синове.
Не, от нея решително би станала добра съпруга. Той щеше да има грижата. Катон се запъти към вратата, предшестван от светлината на свещника си.
Призори Фийби се събуди, усещайки ръката на Оливия на рамото си.
— Фийби, защо дрехите ти са разхвърляни на пода?
— Ка… какво? — надигна се Фийби на лакът и погледна Оливия, примигвайки. Чувстваше се ужасно, сякаш не бе мигнала нито за минутка. — Кое време е? Посред нощ е! — протестира тя.
Наистина се чувстваше като посред нощ.
— Не, не е. Почти шест часът е — каза Оливия. Черните й очи изпъкваха върху бледия овал на лицето. Пое си дълбоко дъх, за да овладее заекването, което я преследваше още от дете.
— Дрехите ти. Насред стаята са. Не бяха там, когато с-си легнахме.
— Не можех да заспя, затова се поразходих — отвърна Фийби.
— Извън къщата? — зяпна я невярващо Оливия, Фийби поклати отрицателно глава.
— Не… щях да изляза, но ми се стори, че е студено и тъмно, затова пак си легнах.
Не беше съвсем лъжа, помисли тя. Оливия обаче продължи да се съмнява.
— Будалкаш ме — заяви тя.
Фийби отново се отпусна на възглавниците. Усещаше очите си като напълнени с пясък и ги потърка с опакото на дланта.
Оливия седна и притегли колене до тесните си гърди. Намръщи се така силно, че тъмните й вежди се срещнаха над основата на дългия гранвиловски нос.
— Май наистина не искаш да се ожениш за баща ми — изрече тя безстрастно.
Само да беше толкова просто! Но Фийби не виждаше как да обясни на дъщерята на Катон колко сложна е изправилата се пред нея дилема.
— Изобщо не искам да се омъжвам. Нали знаеш — отвърна тя. — Разбрахме се, че няма да се омъжваме… тогава, под навеса, с Порция.
— Знам, н-но това беше толкова отдавна — каза Оливия. — Би ли повярвала, че тъкмо Порция ще вземе да се омъжи?
— Порция сама си е закон — отговори Фийби. — Тя се омъжи, защото така реши. А мене ме карат.
Оливия се замисли над тази тъжна истина.
— Знам — изрече тя простичко. — Н-но това поне означава, че винаги ще можем да живеем заедно.
— Докато и тебе не те омъжат — изтъкна Фийби.
— Няма да се омъжа — заяви решително Оливия.
— Нали всички така говорехме — напомни й Фийби. — Ако това може да стане с Порция и с мене, защо мислиш, че ти ще успееш да се опазиш?
Оливия стисна решително фините си устни. Бледите й бузи почервеняха.
— Никой няма да успее да ме накара! — каза тя тихо, но решително.
— Не бъди уверена — каза мрачно Фийби, изтягайки се отново на възглавниците. — Имат ли думата жените в подобни неща? Никой не ме попита какво мисля, напротив. Баща ми и твоят баща ми казаха, че това ще стане. И да бях пищяла, и да си бях скубала косата, нямаше да има никакво значение. Така стоят нещата и така ще бъде, след като се омъжа. Дори може би още по-лошо.
Тя набърчи вирнатото си носле.
— И за да се прибави и оскърбление към незачитането, баща ти не може наистина да иска да се ожени за мене. Как би могъл? — Тя опипа с гримаса талията си. — Погледни тия месища! Даяна беше толкова стройна, толкова елегантна, а аз съм валчеста като кифла!
— Ти си заоблена и женствена — възрази Оливия, както винаги упорито защитавайки приятелката си дори от самата нея. — Така каза Порция.
— Баща ти просто иска син, а аз съм удобното средство — продължаваше упорито Фийби.
Оливия я загледа мълчаливо. Не можеше да измисли как да опровергае тази очевидна истина.
— Възможно е да ти хареса да имаш дете — каза тя след малко.