Той свали ботушите й, докато тя лежеше напряко на леглото, запретна полата на роклята й за езда и взе да разкопчава копчетата на панталоните. Събу ги и ги хвърли на пода.
Фийби въздъхна облекчено, когато хладният въздух облъхна натъртените й и пламнали бедра.
— Господи боже! — възкликна Катон, виждайки състоянието й. — Защо не каза нищо?
— Нямаше нужда да казвам нещо — възрази Фийби. — Нищо ми няма.
Той поклати невярващо глава, потапяйки кърпа в димящата вода в легена, който бе донесъл. Изстиска я и я сложи на кръста й.
— О — изстена Фийби с неизразимо облекчение, когато топлината от кърпата започна да отпъжда острата болка. — Вълшебно е. — Тя протегна ръце над главата си и се отпусна, докато топлината прогонваше умората.
— Утре можеш да си починеш тук, а после Адам и Гарт ще те придружат до дома. Ще купя носилка, така че…
— Не! — Фийби се обърна и седна, събаряйки топлите кърпи. — Не, няма да си ида у дома, Катон. Каза, че мога да те придружа до Харуич, и ще го направя. Само съм малко уморена. Ще мине, когато мускулите ми свикнат. Утре ще мога със сигурност да продължа.
Катон изстиска поредната гореща кърпа.
— Не ставай смешна, Фийби. Легни. Цялата си една голяма рана от кръста до коленете. Не можеш да яздиш и един ярд.
— Мога и ще яздя — заяви тя. — Няма ти да кажеш какво мога и какво не мога.
— Така ли? — Катон вдигна вежда. — Тъй като това е военна мисия, със сигурност аз трябва да кажа. Стига толкова лудории, Фийби. Един ден беше по твоему, но сега вече стига.
Фийби се измъкна тромаво от леглото, разтърсвайки поли.
— Брайън Море каза, че имал документ от краля, който бил явно доказателство, че кралят няма намерение да се съгласи с исканията на шотландците — заяви тя. — Това дойдох да ти кажа.
Катон застина на място с кърпата в ръце.
— Говорила си с Брайън за това?
— Да. И също защо Кромуел и някои други се съмняват в твоята… лоялност… и… — тя забърза, виждайки, че Катон иска да я прекъсне. — И защо не искаш да се защитиш срещу тези обвинения. Може би те пращат на тази мисия, за да се освободят от тебе. Може би не искат да се върнеш.
— Как смееш да разискваш мене и моите грижи с Брайън… или изобщо с някого?
— Аз не ги разисквам с Брайън, той дойде да ги разисква с мене — и Фийби го погледна право в очите.
Катон я погледна намръщено, после гневът в очите му се стопи и на негово място дойде нещо твърдо и ярко, което според Фийби беше дори още по-страшно от гнева. Пусна кърпата в легена и се отправи към вратата. Извика към стълбите:
— Стопанино, донеси една пинта бяло вино и две чаши.
После се обърна към Фийби:
— Добре. Сега можеш да ми разкажеш какво точно се е случило между тебе и Брайън. Всяка дума, всеки жест. Нищо няма да пропускаш.
Гласът му и каменната твърдост в очите я накараха да замръзне, Фийби внимателно приседна на ръба на леглото.
— Откъде да започна?
— От началото.
Фийби затърси точката, от която бе започнало всичко, когато стопанинът пристигна, пухтейки, с кана вино и две калаени чаши.
— Ще искате ли вечеря, сър? — Той остави каната и чашите на разклатената маса в ъгъла на стаята. — Жената е направила чуден задушен заек, има и хубаво шкембе.
Обърса челото си с някаква мръсна кърпа.
— Много е топло за април.
— Да — съгласи се Катон. — Ще вечеряме скоро.
— Добре, сър.
Мъжът приведе обемистото си туловище в някакво подобие на поклон и се измъкна.
Катон спусна резето на вратата, наля вино в чашите, подаде едната на Фийби и заповяда късо:
— Започвай.
Фийби не пропусна нищо, освен това, колко малко остана да се съгласи да участва в плана на Брайън. Само като си помислеше, я обливаше студена пот. Със сигурност не искаше Катон да го узнае.
Катон слушаше мълчаливо, вмятайки по някой въпрос. Но Фийби облекчена видя, че изражението му се променя и вече не й е сърдит.
Когато тя свърши, той кимна замислено.
— Значи е така, както през цялото време съм подозирал.
— Кое?
Вместо да отговори, Катон запита с лека усмивка:
— Защо ми казваш това едва сега? Можеше да ми го кажеш когато и да било в последните два дни, преди да замина, нали?
— Не ми беше изгодно — изтърси Фийби.
Катон поклати глава, но в гласа му се долавяше смях.
— Каква потайна стърчиопашка съм си взел за жена.
— Е, щом не ми се доверяваш, трябва да поема нещата в свои ръце — отвърна Фийби и в очите й блесна войнствено пламъче.
Катон се намръщи.
— Ти имаш много по-охлабена юзда от другите съпруги, Фийби. Трябва да го знаеш.
— Не искам юзда — избухна Фийби. — Аз не съм кон. Искам да бъда съпруга във всяко отношение. Не само в леглото или да се занимавам с домакинството, или…