Не забеляза кога Катон е дръпнал юздите на коня си. Сорел щеше да продължи да препуска, ако Катон не се бе пресегнал да хване юздите й.
Внезапното спиране стресна Фийби от транса й. Тя се върна със стон в действителния свят, в света на истинската болка.
— Ела, не мога да те гледам вече така — изрече рязко Катон. — Ще те вдигна. Прегърни ме през врата.
За миг Фийби го изгледа смаяно, зачудена и от нееднозначното му изражение. Устата бе нетърпеливо стисната, но тъмните му очи бяха пълни със съчувствие.
— Фийби, чуваш ли ме? — Той се наведе към нея. — Надигни се на стремената и ме прегърни през врата.
Тя послушно се подчини, обвивайки ръце около шията му. Той я вдигна с лекота и я премести на коня пред себе си.
— Сега се облегни и освободи напрежението в гърба. Джайлс, води кобилата.
Джайлс вече бе поел юздата на Сорел и кавалкадата потегли отново.
Фийби се облегна на широките гърди на Катон.
— Съжалявам — каза тя. — Наистина не исках да се предавам.
Той сведе очи към нея и лека усмивка заигра на устните му.
— Справи се по-добре, отколкото очаквах.
— Утре ще яздя.
Той кимна.
— Около един час. Трябва ти време, за да станеш издръжлива, особено щом яздиш на такова ужасно седло.
Фийби не протестира, това беше самата истина. Сега седеше настрана и това отнемаше тежестта от натъртените й меса; и тъй като мястото й беше колкото удобно, толкова и безопасно, тя започна да се наслаждава на околния пейзаж.
След малко се обади:
— Струва ми се, че сега имам най-доброто и от двата свята.
— Какво точно? — Той отмахна една къдрица, която го гъделичкаше по брадичката.
— Наслаждавам се на ездата от възможно най-хубавото място — възможно най-близо до тебе. Дори чувам как бие сърцето ти — усмихна му се тя. — О… и няма да съм уморена, когато спрем за нощувка, затова ще можем да си поиграем повече от снощи.
— Непоправима си — каза Катон, широко усмихнат. Ръката му я притисна за миг. Дланта му обхвана гърдите й под наметалото и той усети как бие сърцето й.
Джайлс, който яздеше мълчешком от едната им страна, не чу разменените думи, но видя усмивката и се зачуди. Откакто служеше при маркиз Гранвил, никога не го беше виждал да се усмихва така широко. Усмихваше се, понякога се смееше, но такава усмивка?! И да вземе жена в експедицията си! Това беше смайващо. Лорд Гранвил никога не допускаше някой или нещо да се намесват във военните му задължения… или поне никога преди не го бе правил, отбеляза мрачно Джайлс.
Нямаше никакво обяснение на този факт.
Когато с помощта на малко въпроси и с цената на няколко монети Брайън Море узна, че Катон пътува за Харуич, това веднага го заинтригува. Защо ще тръгва за Италия през Харуич? Много по-разумно беше да вземе кораб от южно пристанище, например Портсмут или Саутхамптън.
Явно Катон му бе спестил част от истината. Не че това го учуди кой знае колко. От Харуич лорд Гранвил можеше да отива единствено в Холандия. Повечето кораби от това пристанище отиваха именно там. Което пораждаше многобройни интересни възможности. Ако Катон иска да установи контакт с Уолтър Стрикланд, значи Брайън трябва на всяка цена да предотврати това.
Собствените агенти на краля в Ротердам бяха успели да отстранят двама от пратениците на Парламента, преди да се бяха срещнали със Стрикланд. Но тези хора не бяха особено важни. От друга страна, маркиз Гранвил беше един от най-влиятелните членове на главното командване на Парламента. Да се отърват от него, докато изпълнява тази мисия — това щеше да бъде наистина огромен удар.
Брайън щеше да осъществи този удар. Нямаше никакво намерение да отклонява така внезапно дошлия подарък от самия дявол. И за да станат нещата още по-прости, Катон явно нямаше намерение да вземе в Холандия никого от своите войници, дори Джайлс Крамптън. Прекалено хубаво, за да е истина.
Имаше нещо неизмеримо приятно в перспективата да удари два заека с един изстрел. Убивайки Катон, Брайън щеше да всее смут сред началниците му. Тогава самият той щеше да наследи земите и титлата на Гранвил. Щеше да впрегне името и влиянието на рода Гранвил на страната на краля и Парламентът горчиво щеше да оплаква тази загуба.
Ако изиграеше картите си добре, щеше да стане дори дук, щом кралят се върнеше на трона.
И Брайън щеше да си изиграе добре картите. Единствената възможна пречка беше Фийби. Ако е бременна, трябва да се отърве от нея. Наистина, отказът й да му сътрудничи го бе вбесил, но ядът му вече беше минал. Сега виждаше по-добре възможностите. Новият маркиз Гранвил щеше да има нужда от съпруга. Защо не сегашната маркиза? Можеше да я вкара във форма, сигурен беше в това. В тези пищни форми имаше голям потенциал.