От гърдите му се изтръгна дълбока примирена въздишка, почти стон.
— Какво съм направил, за да заслужа това? — измърмори той, все още без да пуска талията й.
Фийби наведе глава на една страна, загледана в него с блеснали очи, също като някоя стърчиопашка, с каквато обичаше да я сравнява.
— Нещо много хубаво, което може би си забравил — подсказа му тя с усмивка, едновременно плаха и дяволита.
Катон обхвана леко шията й с пръсти и повдигна брадичката й с палците си.
— Е, Фийби, за две игли…
Подът на каютата внезапно се раздвижи под краката им, когато корабът подскочи силно. Той сякаш увисна за миг във въздуха, после се отгласна рязко напред. Каната с вода се плъзна по масата и тръгна назад, докато корабът подскачаше сред високите вълни.
Катон пусна Фийби, издаде някакъв нечленоразделен звук и изхвърча от каютата.
Тя остана да стои озадачена, притиснала едната си ръка към шията, където още усещаше топлината от пръстите му. Корабът се залюля отново на две страни и тя нагоди движенията си към него, чувствайки инстинктивно, че ако се бори с движението, това само ще я извади от равновесие.
Къде се разбърза толкова Катон?
Тя навлече дрехите си и излезе от каютата, залавяйки се за рамката на вратата, защото люлеенето се усили. Тръгна към каюткомпанията, държейки се за стената, за да запази равновесие, и се качи на палубата.
Беше блестяща нощ, изпълнена със звезди, но вятърът беше силен и студен, Фийби нахлупи качулката на наметалото си и се огледа за Катон. Отначало не го видя и се загледа в моряците, които маневрираха с платната. Никой не изглеждаше обезпокоен от вятъра или вълнението; мъжете разговаряха и се шегуваха, хващайки се за въжетата, когато корабът се издигнеше на гребена на вълната и после се спуснеше в дълбокия ров между нея и следващата.
Фийби се чувстваше добре, съпротивлявайки се на вятъра и люлеенето, застанала широко разкрачена на мократа от пръски палуба. Неколцина души я изгледаха любопитно, но моряците като че ли бяха твърде заети, за да обръщат внимание на непознатата пътничка. Фийби предположи, че Катон ще трябва да се споразумее с капитана за нейното превозване, затова се огледа отново, търсейки съпруга си.
Накрая го видя в задната част на кораба, наведен над парапета. Тръгна към него, държейки се за перилата.
— Не е ли весело? — извика тя, приближавайки се към него. — Мислиш ли, че ще можеш да обясниш присъствието ми на капитана?
Катон не отговори. Остана наведен над борда.
— О — каза Фийби, когато стигна до него. — Лошо ти е. Помня, спомена, че морето ти действа така.
Катон се поизправи, когато разкъсващите болки спряха за минута. Изтри уста с кърпичката, която стискаше в шепата си, и погледна Фийби, излъчваща животинско здраве, с явно неодобрение.
— Върви долу и ме остави сам — каза той, после изстена, преви се над перилата и отново започна да повръща.
— Не мога ли нищо да направя? — И Фийби го докосна разтревожено по гърба. — Сигурно може нещо да се направи.
— Върви си! — заповяда той, когато отново можа да си поеме дъх. — Сега не мога да се грижа за тебе, затова слез долу и не ми се пречкай!
— Няма защо да се грижиш за мене — каза Фийби с обнадеждаващ тон. — Наистина. Аз се тревожа за тебе. Сигурно мога да направя нещо.
И тя го обгърна през раменете, опитвайки се да го крепи в силното люлеене на кораба.
— Бренди — изшептя Катон след една дълга минута. — В сандъка ми има шише бренди. Понякога помага.
И отново се надвеси над перилата.
Фийби се спусна долу. Разхвърляйки спретнато сгънатите ризи, тя се зарови в сандъка и намери шишето на дъното му. Побърза към палубата, като междувременно го отпуши.
Катон се изправи с усилие, държейки се за парапета. Взе шишето и го допря до устата си. Това понякога успокояваше стомаха му и той се надяваше да му дари малко безпроблемен сън.
— Колко ужасно за тебе — изрече съчувствено Фийби. — Странно, но аз не се чувствам ни най-малко зле.
— Колко хубаво за тебе — изръмжа Катон, извил глава нагоре и хванал шишето между палеца и показалеца си, докато парещата течност се стичаше в гърлото му и навлизаше в разбъркания му стомах.
— А всъщност — каза Фийби с обезоръжаваща искреност — аз доста огладнях. Сигурно е от морския въздух.
— Непоносимо хлапе такова! — заяви Катон с последни сили, преди да се обърне със стон и да изпрати брендито през борда.
— Извинявай, не исках да ти влошавам положението — изрече плахо Фийби.
— Просто се махай!