— Освен съпругата ми, само моят приятел, както ми се струва. Но поне бяхме предупредени.
Стрикланд поклати глава, още по-смаян. Гранвил като че ли говореше със загадки. Последва го обаче с вдигната сабя. Кой знае все пак…
Излязоха навън в слънчевата утрин. Погледът на Катон се кръстоса с този на Брайън. Студен и твърд над прицеления пистолет. Катон прочете убийствените намерения в очите на доведения си син и разбра, че го е подценявал. В амбициите на Брайън присъстваше не само политиката. Той и само той беше мишената на Брайън на тази уличка в Ротердам. Изстрелът прозвуча в мига, когато Катон осъзна намеренията на доведения си син. Хвърли се рязко настрани с придобития от битките инстинкт и куршумът изсвистя над рамото му, забивайки се в мекото дърво на рамката на вратата.
Катон се поколеба дали да стреля. Пръстът му беше на спусъка, прицели се точно, взирайки се в дулото на пистолета на Брайън, но противно на всякакъв войнишки инстинкт някакво дълбоко чувство на морален дълг задържа ръката му. Брайън обаче бе стрелял с цел да убие. И сега Катон осъзнаваше само студената си решителност да победи врага. А враговете бяха петима. Фийби не се виждаше никъде и той отправи към небето гореща благодарствена молитва. Трябваше да се надява, че където и да е тя сега, ще прояви здрав разум да си остане на мястото.
Той се хвърли настрана и стреля с двата пистолета по двамата мъже, които се биеха със Стрикланд. Единият изкрещя от болка и падна, а Стрикланд се отърси от другия като куче, което се отърсва от вода, и също отскочи, размахвайки сабята си.
Един отстранен. Четирима срещу двама. Катон съзнаваше положението, мъчейки се същевременно да забрави, че неговият доведен син и наследник имаше намерение да го убие. Хвърли вече безполезните пистолети и изтегли сабята си.
Фийби още стоеше свита под храста. Късно бе разбрала, че това е глог, и сега гърбът я болеше от тръните, които се забиваха при всяко вдишване, дори най-плиткото. Звънът на оръжието я оглушаваше, но тя не можеше да види какво става. Все пак съзнаваше какво е някой да се изправи срещу Катон. Един ботуш, който веднага позна, че не е неговият, се появи близо до нея. Тя го сграбчи с две ръце и дръпна силно. Притежателят му тупна на земята с изненадано оскърбен крясък.
Горда от себе си, Фийби се измъкна от бодливото си прикритие. Бе загубила шапката на камериера още когато се мушна под храста и плитките й се бяха разплели, но в този момент видът й ни най-малко не я притесняваше. Тревожният й поглед търсеше Катон.
Сега на улицата нямаше никой освен седмината мъже и Фийби. Обитателите на къщите се бяха изпокрили още при първия изстрел.
Мъжът, когото Фийби бе свалила на земята, се изправи и понечи да я сграбчи. Тя отскочи настрана. Сабята на Катон изсвистя, засягайки ръката на мъжа. Фийби видя очите на Катон — тъмни, блестящи, страшни, като че ли гледаше през нея. Тя се наведе и хукна към далечния край на уличката.
Една ръка се пресегна към нея, дръпна я болезнено, изви лакътя й зад гърба и тя едва не извика от болка.
Всичко замря.
Катон свали сабята. Уолтър Стрикланд застина на място с насочена сабя.
Брайън Море държеше здраво Фийби пред себе си; болката в извитата й ръка бе непоносима. Тя стисна устни и се загледа в земята, борейки се с напиращите сълзи.
— Я виж ти — измърмори Брайън, разплитайки със свободната си ръка спуснатите й плитки.
Не би предпочел точно това, но човек се хваща за изникналите възможности. Имаше много други жени, също толкова привлекателни като тая невъзможна Фийби. Страшно много, готови и склонни да дадат живота си за новия маркиз Гранвил.
Той се изсмя късо.
— Ах, Фийби, човек не може да не съжали съпруга ти!
Вдигна очи и погледна с нескриван триумф към Катон.
— Свалете сабята, милорд — изрече с мек глас, докато изваждаше камата си, за да я опре в шията на Фийби. — И вие, господин Стрикланд. — Усмихна се на агента. — Сигурен съм, че маркиз Гранвил ще удовлетвори молбата ми.
Уолтър Стрикланд погледна към Катон. Лицето на лорд Гранвил бе като изрязано от лед. Стрикланд го погледна въпросително, но не получи отговор, затова остана с насочена сабя.
— Хайде, сър — и Брайън размърда камата, чието острие се опираше в гърлото на Фийби. — Оставете оръжията или тя ще умре… веднага.
Обърна леко камата, за да може тя да почувства остротата й под нежната си брадичка.
Фийби вдигна очи и срещна студения поглед на Катон. Страх пропълзя по гърба й и накара косата й да настръхне. Острието притисна гърлото й и тя разбра с вледеняваща сигурност, че ще умре… че Катон няма да я спаси. Беше се набъркала в мисията му, а той нямаше да позволи нищо и никой да застане между него и дълга му. Винаги го бе знаела.