— И никой не ме попита дали искам да я облека! — оплака се тя. — Баща ми каза колко икономично щяло да бъде, а лорд Гранвил само вдигна рамене, сякаш ни най-малко значение няма в какво ще съм облечена пред олтара.
— Не мисля, че според него това има значение — каза Оливия, тъй като добре познаваше баща си. — По-скоро е помислил, че една нова рокля ще струва колкото облеклото на трима души от неговата милиция. Иска ми се войната да беше свършила — добави тя с меланхолична въздишка. — Баща ми все за нея мисли.
— Малко трудно е да не мисли за това — изтъкна Фийби. — Но дори да беше свършила, баща ми пак щеше да се опита да спести малко пари. Просто нямаше да има същото оправдание.
Собственото й обяснение я накара да се намръщи.
— Нали знаеш, бих предпочела да облека някоя от старите си рокли. — Обърна се настрана и притисна плата към себе си. — Толкова съм дебела — оплака се пак.
— О, не бъдете глупава, лейди Фийби — обади се шивачката. — Каква хубава фигурка имате. Закръглена точно там, където трябва. Мъжете обичат жената да им пълни ръцете.
— Така ли? — запита Фийби с надежда.
Дали Катон ще иска да са му пълни ръцете? Мъжът, който бе женен за Даяна? Никак не й се виждаше вероятно.
Обхвана пълните си гърди точно над панделката. Деколтето беше по-изрязано, отколкото на повечето й рокли, но имаше широка дантелена яка, падаща на раменете, която прикриваше отгоре издутината на бюста й. Според нея раменете й изглеждаха дебели, а гърдите изпъваха дамаската с цвят на слонова кост, безформени и разплути.
— Хич не се оплаквайте от това, дето господ ви го е дал — продължи строго шивачката. — Хайде сега, нека да поправя подгъва, после може да я съблечете.
— Не мислиш ли, че щях да си бъда много по-добре с някоя от моите стари рокли, Оливия? — настояваше Фийби.
Оливия вдигна поглед от книгата и сви вежди.
— Всичките са ужасно размъкнати, а и вече не ти стават — изтъкна тя с обезоръжаваща искреност. — Поне ц-цветът е хубав.
— Но не ми отива. Подхождаше на Даяна. А на мене не.
Оливия я погледна и бе принудена да се съгласи.
— Ти изобщо не приличаш на Даяна. Ни най-малко! И слава богу! — Тя критично огледа Фийби. — Наистина, според мене би трябвало да носиш по-тъмни ц-цветове. Нещо, което да подчертава очите и косата ти.
Фийби донякъде се изненада. Оливия по принцип почти не проявяваше интерес към дрехите.
— Е, няма особено вероятност — каза тя с въздишка. — Побързай, Елън, свали това.
Шивачката, мърморейки, изтегли роклята пред главата на Фийби и я отнесе, оставяйки я по риза.
— Може би ако кажеш на баща ми, че не харесваш роклята, той ще помоли твоя баща да ти к-купи друга — предположи Оливия.
— Ако имах пари — заключи Фийби, — сама щях да си купувам роклите. — Седна на трикраката табуретка и протегна напред краката си, обути във вълнени чорапи. Замърда разсеяно палеца, който се подаваше от една доста големичка дупка. — По дяволите, ами че аз имам пари. От наследството на майка ми. Ама кой ще ми ги даде?
И тя поклати решително глава.
— Те може би са част от зестрата ти — произнесе съчувствено Оливия.
— С която ще се разпорежда съпругът ми, защото какво би могла една жена… една обикновена съпруга… да разбира от такива сложни работи? — изсумтя възмутено Фийби.
— Можеш да покажеш на баща ми някои твои стихотворения — допусна Оливия. — Така ще види к-колко си умна.
— Мъжете не се интересуват от поезия — каза мрачно Фийби.
— Но повечето поети са мъже! — настоя Оливия.
— Обаче войниците не се интересуват от поезия.
— Но няма да престанеш да пишеш само защото си омъжена!
— Разбира се, че няма. Това е моят живот — заяви Фийби. — Нямам намерение да спра да върша нищо от нещата, които правя сега. Ще продължа да помагам на селянките, Мег ще ме учи да познавам билките и ще продължа да пиша поезия.
— В такъв случай едва ли ще се чувстваш омъжена — изтъкна Оливия. — Ще ти се струва, че не си.
Фийби й хвърли бърз поглед. Как да обясни на приятелката си, че тъкмо това желае да избегне? Невъзможно беше да се обясни тази глупава дилема. От една страна, повече от всичко на света й се искаше да се чувства омъжена за Катон, да бъде омъжена за него и изобщо всичко, което според страстното й въображение би могло да означава това. Но тъй като не виждаше как онова, което желаеше с такава разпалена настойчивост, би могло да се осъществи, не би могла да понесе мисълта да премине през всичките наложителни процедури.
— Е — каза Оливия с неподозирана интуиция, — може би все пак ще ти се струва, че си омъжена.
— Да — съгласи се Фийби. — Ще ми се струва.