— Неочакваното извади Брайън от равновесие — отговори Катон на въпроса, който сам беше задал. — Ако не беше действала достатъчно бързо, за да се възползваш от моментното му смайване, аз щях да го направя.
Да не би да беше сгрешила? Дали под влияние на болката и несигурността не си бе извадила погрешно заключение?
— Ела! — заповяда той и властно щракна с палец и показалец. Фийби видя решително стиснатите му устни, тъмния блясък в очите му, забеляза, че едва сдържа гнева си. — Дължиш ми обяснение за това нелепо обвинение. И искам да го чуя незабавно.
Защо изведнъж сега я изкарва виновна? Това беше толкова нечестно. Всичките месеци осуетени надежди изведнъж нахлуха в главата й и тя се изправи срещу него, отприщвайки най-дълбоките си чувства в непрекъснат поток от думи, които рукнаха като водопад от устата й:
— Ти не ме обичаш. Аз те обичам толкова много, а ти не изпитваш нищо към мене. О, понякога ме смяташ за забавна играчка. Добра за в леглото. Веднъж каза, че ме харесваш, и смея да твърдя, през повечето време е така, освен когато не застана на пътя ти. Знам, че не съм важна за тебе, не съм наистина важна. Много пъти си го показвал съвсем ясно. Единственото, което има значение за тебе, е твоят собствен свят, така че защо да правиш подобна жертва за мене?
Тя отвърна очи от него, не можеше да го погледне, докато изливаше сърцето си.
— Не разбираш ли? Имам нужда ти да ме обичаш. Толкова отдавна те обичам; ти си моят живот. Имам нужда аз да бъда твоят живот. Но знам, че не можеш да ме обичаш, и тъй като не представлявам за тебе нещо наистина важно, едва ли е учудващо, че приемам сериозно думите ти.
— Боже господи, Фийби! — Катон обхвана лицето й е две ръце и я накара да го погледне. — Как можеш да кажеш подобно нещо! О, признавам, че понякога си ме докарвала почти до лудост. Толкова, че на моменти почти губех самообладание. Не знам какво да правя с тебе. Не мога да се справям с тебе. Но, господи, момиче!
Той млъкна, вглеждайки се в напрегнатото й лице, в широката, щедра уста, в заоблената брадичка и чипото носле. Взря се в изпълнените й със страст очи. Сякаш я виждаше за пръв път. Видя нейната несигурност, нейната уязвимост, вярата, с която му бе отдала сърцето си. Видя и бездната от любов и страст, надникна в самите дълбини на душата й… и най-накрая Катон разбра собствената си душа. Чувството беше замайващо и смущаващо, но беше истина — любовта го държеше в плен. Бе отричал това, защото се боеше. Най-големият му страх беше да не загуби контрол над себе си. Не бе приемал гнева, не приемаше и любовта. Но Фийби го бе заразила с яростта си точно така, както го бе обляла с любовта си.
Прокара пръсти през косата си в жест на примирение.
— Не мога да си представя как бих дишал, ако ти не си до мене — каза той, без да се опитва да скрива удивлението си от това откритие. — Много време ми трябваше, за да те разбера, но господ да ми е на помощ, това е част от твоето очарование. Ти си ме омагьосала. Не мога без тебе.
Фийби го гледаше замаяна. Дори в най-развихрените си сънища не бе допускала, че един ден ще чуе подобно обяснение в любов. То не беше нежно, не беше сладко, не беше любящо. Бе направо възмутена. Но звучеше в ушите й като истинска музика.
— Не знаех — успя тя да промълви накрая. — Но откъде можех да знам?
— Можеше да използваш разума, който господ ти е дал — каза Катон. — В този момент не знам какво по-напред да направя, дали да се любя с тебе, или да ти извия вратлето. И двете възможности ми изглеждат еднакво привлекателни.
— Мога ли да избирам?
Фийби метна ръце около шията му. Усмихна му се с треперещи устни, но в тази усмивка прозираше внезапно придобитата власт на жената, която най-накрая бе опознала сама себе си. И знаеше, че е обичана.
Катон прочете това в присвитите, съблазняващи очи така ясно, сякаш бе написано на пергамент.
— Божичко! — простена той. — Какво ли съм отприщил?
— Каквото поискате, сър — отвърна Фийби. — Мога да бъда каквото и да е… и всичко… което поискаш.
Той вплете ръце в косите й и ги приглади назад, за да открие лицето й.
— Повярвай ми, стърчиопашчице моя, ти си точно това.
Фийби не се заблуди от примирението в гласа му. Как би могла, когато очите му грееха в такава великолепна смесица от любов и страст?
Когато най-накрая всичко в света беше както трябва.
— Обичам те — прошепна тя и усети как любовта му нахлува в нея с нежния му дъх, когато той долепи устни до нейните.
ЕПИЛОГ