Горкото момиче няма вкуса на сестра си, също както не притежава нейния стил и красота, помисли той. Но беше подходяща.
Фийби долови един смарагдов отблясък. Той бе изоставил обичайните си черни дрехи заради този разкошен кадифен жакет върху бялата копринена риза. Беше великолепен. И щеше да стане неин съпруг.
Когато той пое ръката й, очите й се спряха на квадратния смарагдов пръстен-печат, после на силните, фини пръсти, а след това на чистите, подрязани нокти. Никога преди не бе държал ръката й.
Тя вдигна очи към лицето му. Докато изричаше отговорите си, изражението му бе хладно, лишено от всякакво чувство.
3
Фийби не можа да хапне нищо на сватбената гощавка. Не я изкушиха дори марципановите сладкиши, захаросаните сливи и бадеми. Тя гледаше с пълно безразличие сребърните блюда, които минаваха пред нея по дългата маса, леко учудена, че не изпитва обикновения си апетит за сладки неща.
Менестрелите свиреха в дългата галерия над голямата зала и когато вечерта смени следобеда, безброй восъчни свещи започнаха да хвърлят мек златист отблясък по зачервените лица на сватбарите.
Катон седеше до Фийби в средата на издигнатата маса. Не показваше склонност да пие много, рядко допълваха чашата му, но на Фийби й се стори, че не е особено весел, макар че беше внимателен към гостите си и наблюдаваше отблизо слугите, които обикаляха около дългите маси с гарафи с вино и големи подноси с димящо месо. Когато двете му по-малки дъщери, децата на Даяна, започнаха да клюмат и да затварят очи, той веднага забеляза това и даде знак на бавачката да ги заведе в детската стая.
Въпреки това Фийби имаше смущаващото впечатление, че на него би му се искало да бъде където и да е другаде, само не и на тази маса начело на пируващите сватбари. Той като че ли не съзнаваше, че тя седи до него, а собственият й баща, лорд Карлтън, потъваше все по-дълбоко в изобилно леещото се бургундско. Булката сякаш не представляваше интерес за никого, единствено Оливия й обръщаше внимание.
Оливия седеше срещу Фийби, доста далече, за да водят интимен разговор, но тъмният й поглед не изпускаше притесненото изражение на приятелката й. Оливия мислеше за предстоящата нощ. Сватбената нощ. Затова ли Фийби изглежда така смутена? Дали и тя не мисли за часовете, които наближават? За момента, в който щеше да престане да принадлежи на себе си? Оливия стисна фините си устни. На нея това няма да й се случи. Тя бе твърдо решена.
Фийби отпрати с отпаднал жест една кошница със захаросани плодове и Катон погледна косо към невестата си, осъзнавайки, че не е обърнала внимание на нито едно от сочните лакомства, които минаваха пред нея.
— Не си ли гладна? — запита той, донякъде учуден; апетитът на Фийби бе пословичен в тази къща.
— Май не съм — отвърна тя, отмести почти насила очи от изумруда на пръста му и го погледна за пръв път, откакто излязоха от черквата.
Усещаше близостта му с всеки инч от кожата си. Седяха един до друг на високия, подплатен с кадифе стол и тя чувстваше бедрото на Катон до своето; ръката му я докосваше всеки път, когато я раздвижеше, физическият му допир караше главата й да се върти. Когато вдигнеше поглед към него, тъмните му очи я изпълваха. Тя виждаше отражението си в неговите ириси и сякаш потъваше там. Езикът й, необяснимо защо, бе залепнал за небцето, не можеше да изрече дори една ясна дума.
Държеше се като лунатичка… като селска идиотка, замаяна от пълнолунието, помисли си тя с упрек, посягайки към чашата с вино. Ръката й трепна, чашата се изплъзна от пръстите й и едно пурпурно петно се разля по чистобялата покривка.
— О, толкова съм несръчна! — възкликна тя смазана и се хвърли да попива петното със салфетката си.
Трескавите й движения заплашваха да разширят петното в опасна близост до облечената в бяла коприна ръка на Катон, която почиваше на масата. Той хвана забързаната й ръка съвсем навреме.
— Фийби, недей! Не виждаш ли, че става по-лошо? Остави, слугите ще го изчистят.
Той изтръгна с ловко движение мократа салфетка от ръката й тъкмо когато тя щеше да я върне в скута си.
— Не! Ако сега сложиш това на роклята си, ще си изцапаш полите!
Тонът му бе остър, нетърпелив и породи внезапна досада в безразличния до момента поглед на Фийби. И той, също като баща й, бе отговорен за катастрофално икономичния избор на сватбена рокля.
— Не виждам какво значение би могло да има, сър — отговори тя кисело. — Тази рокля е ужасна и не ми стои добре.