Погледът й се плъзна нерешително към грамадата на резбованото легло, обградено с пищни завеси. Изглеждаше много високо, тя зърна мъничката табуретка, която, изглежда, бе поставена тук заради нея. На Катон едва ли щеше да му трябва. Двете табли на леглото представляваха резбована плетеница от нещо, което приличаше на змии и дракони. Покрито бе с богата кувертюра от тъмносиня коприна, Фийби се почувства бледа и смалена.
— Хайде, дете, няма време за зяпане — смъмри я лейди Моуркъм, докато откопчаваше кукичките по роклята й. — Не бива да караш съпруга си да чака.
Фийби потрепери и се приближи към огъня, а леля й тръгна подир нея, пляскайки с ръце, като се опитваше да дооткопчае роклята й.
— Стой мирно де!
Фийби спря пред огъня и застана мирно, няма като кукла, докато двете жени се суетяха наоколо й, подавайки дрехите на камериерката, която стоеше наблизо с протегнати ръце. Когато Фийби остана гола, донесоха мокра кърпа от тоалетната поставка и изтриха тялото й от глава до пети, въпреки че тя се беше къпала тази сутрин. Изсушиха я бързо.
— Сега си изплакни устата с тази есенция от карамфил — нареди едната леля, подавайки на Фийби чашка, пълна с тъмна течност. — Свежият дъх е много важен в спалнята. Не го забравяй.
— Но не очаквай съпругът ти да го помни — додаде сурово лейди Моуркъм.
Собственият й съпруг беше известен пияница, пушеше лула и обожаваше маринования чесън.
Фийби се давеше в думите им. Изплакна послушно устата си и плю в легена. След това й облякоха меката нощница и я закопчаха на гърба.
— Много е красиво — каза лейди Барет. Това бе първата одобрителна дума, която Фийби чу днес. — Сега да разпуснем косата.
Фийби седна на скрина в краката на леглото, лелите извадиха фуркетите от косата й и отстъпиха настрана, а камериерката започна да реши дългата светлокестенява коса със силни ритмични движения, докато тя се накъдри на бляскави вълни по гърба й.
— Сега лягай в леглото.
Двете лели подгънаха кувертюрата и пригладиха колосаните чаршафи под нея. Стръкчета лавандула бяха разхвърляни по възглавниците.
Фийби се качи на леглото с помощта на табуретката. Казаха й да се облегне на възглавниците, завиха я с кувертюрата и подредиха косата по раменете й.
— Ето така — възкликнаха двете почти в един глас. Лейди Моуркъм се обърна към камериерката.
— Разчисти бързо, момиче. Слизаме долу да кажем на лорд Гранвил, че невестата му е готова за него.
Инспектираха за последен път жертвата, която бяха подготвили, и оставиха Фийби сама в очакване.
Лорд Карлтън забавляваше съседите си по маса с една доста разпусната историйка, когато лелите се върнаха в голямата зала. В изражението на Катон се долавяше леко, но неосъзнато отвращение, защото шегите на пияните гости заглушаваха приятната музика на менестрелите от галерията.
— Невестата ви ви очаква, лорд Гранвил — обяви със сериозен тон едната леля.
— О, хайде, на работа! — провикна се лорд Карлтън, избутвайки стола си толкова силно, че той тупна на пода. — Хайде, джентълмени, да съпроводим младоженеца до неговото празненство.
Подканата бе посрещната с неприлични подвиквания. Катон леко разтегна устни, но усмивката му не стигна до очите.
Обкръжиха младоженеца и го избутаха пред себе си нагоре по стълбите, допивайки по пътя чашите с песни и смях, докато се изкачваха по извитите стълби към втория етаж.
Фийби чу приближаващата се врява, високия смях и песните. Изправи се стреснато в леглото; прилоша й и едновременно с това изпита странно вълнение. Обърканите сладострастни сънища, които от толкова седмици бяха отнемали съня от нощите й, най-сетне щяха да получат своята разгадка.
Вратата на спалнята се отвори с трясък и на прага се струпа цяла тълпа. Тя се вгледа в размазаните зачервени лица, шокирана и ужасена. Седнала във високото легло, се чувстваше така, сякаш е гола и завързана на оградата на селската мера.
Тогава Катон се обърна към тълпата зад гърба му, сграбчи вратата с две ръце и я затръшна пред пияните муцуни. Спусна резето напук на протестиращия тропот от другата страна на дъбовата врата. Зачака, опрял здраво ръце на рамката от двете страни на вратата. Накрая тропането спря и пиянските подвиквания се отдалечиха — гостите се връщаха към питиетата си долу в залата.
Обърна се с лице към стаята.
— Не знам защо, но сватбите превръщат мъжете в животни — забеляза той, приближавайки се към леглото.
Вгледа се внимателно във Фийби. Ако тя беше уплашена и напрегната, предстояха му неприятни и мъчителни минути.
Първата му жена, майката на Брайън Море, беше вдовица и той запомни брачната нощ преди всичко със своята неопитност. На седемнадесет години бе имал сравнително малко сексуални преживявания, повечето от които бяха кратки прегръдки, завършващи с внезапен изблик на удовлетворение. Нямаше представа как да достави удоволствие на жената.