Майката на Оливия, а после Даяна, бяха девствени в брачната си нощ. И на двете тя не бе донесла почти никакво удовлетворение. И в двата случая безуспешно се бе старал да им достави удоволствие. Майката на Оливия, Нан, се бе опитвала да скрие неприязънта си към задълженията на брачното легло. Бракът им бе изпълнен с нежни чувства, но Нан никога не бе изпитвала удоволствие от жадното сексуално съвкупление. Даяна дори не бе полагала усилия. Просто бе изпълнявала дълга си.
Изглеждаше, сякаш жените от висок произход, жените, които ставаха съпруги, не харесваха забавленията в леглото и Катон се бе научил да не очаква несдържаните от нищо реакции, на които се радваше с жените, за които страстният секс беше едновременно професия и удоволствие. Беше се научил да не протака.
Обърна се и свали ботушите си.
Фийби усети първия прилив на разочарование. Той не й бе казал нищо. Просто я бе погледнал замислено, почти студено, сякаш я измерваше. После се бе извърнал, сякаш недоволен.
Тя го загледа как сваля изумруденозеления жакет и го хвърля небрежно на един стол. Не носеше сабя, само малка кама на колана. Откопча колана и го хвърли на стола. Дългите му бричове от същата материя като жакета бяха стегнати под коляното с широки черни панделки. Тя го гледаше как ги разкопчава на кръста, как се навежда да отвърже панделките и сваля панталоните, измъквайки се от тях с едно плавно движение.
Фийби затаи дъх. Той хвърли поглед към нея, застанал в дългите си до коленете долни гащи, с чорапи и бяла копринена риза с обшити с дантела маншети. Погледът на Фийби бе прикован в шията му, към пулсиращата в основата й вена. Съзнаваше как гърдите му изпъват тънката коприна на ризата. Очите й се спуснаха плахо към бедрата му, към издутината, която ясно личеше под бельото. Тя прехапа устни.
С плавни движения Катон се приближи към свещника и духна свещите, потапяйки спалнята в тъмнина, осветявана само от огъня. После свали останалите дрехи. Тялото му се губеше в плътна сянка, докато той приближаваше към леглото. Посегна и дръпна плътно завесите, за да не пусне дори лъч светлина в това затворено пространство.
Дебелият пухен дюшек поддаде под тежестта му. Фийби не различаваше нищо в тъмнината. Пожела си да можеше да го види. Би искала да знае как изглежда той без дрехи. Но явно тези съвкупления ставаха на тъмно.
Почувства го над себе си. Усещаше топлината, излъчвана от тялото му. Различаваше тъмната фигура, извисяваща се в сянката, когато той коленичи над нея. Искаше да го докосне. Вдигна нерешително ръка и я положи на гърдите му.
Катон дори не забеляза беглата милувка.
— Скоро всичко ще свърши — прошепна той. — Не искам да ти причинявам болка, но първия път е неизбежно. Лежи спокойно и се опитай да се отпуснеш.
Той не искаше тя да го докосва. Не искаше и да се докосва до нея с изключение на абсолютно необходимото. Това не можеше да е редно! Просто не можеше! Смущение и протест се надигаха дълбоко от душата на Фийби дори когато разтвори бедрата си.
Острата болка от проникването я накара да извика. Той започна да й шепне, обещаваше, че след минута всичко ще свърши. Помръдна веднъж-дваж в нея, после се отдръпна с въздишка на явно облекчение. Вдигна се от нея и настана тишина.
Значи това беше! Фийби лежеше, потресена и объркана. Значи това било… това, за което тя бе мечтала, което си бе представяла, от което се бе плашила, за което бе копняла. Само това навътре-навън и после нищо! Съвсем ясно бе, че не може да е така! Тя знаеше с всяка фибра от съществото си, че не бива да е така. Да не би той да я намира толкова невзрачна, толкова непривлекателна? Този мъж, който бе имал Даяна в леглото си, вероятно не можеше да издържи повече от необходимите секунди с нея… А щом заченеше, той дори нямаше и това да иска да прави с нея.
Тя лежеше, обливана от горещи вълни на разочарование. Не беше Даяна, но имаше толкова много да му даде… много повече, отколкото сестра й някога бе давала на когото и да било! Но той бе сляп за онова, което лежеше под видимата повърхност.
Катон лежеше до неподвижната й фигура, чувствайки се като животно. Чуваше обидата в мълчанието й. Актът очевидно я бе шокирал. Никой ли не я беше подготвил? Чувстваше се така, сякаш я бе взел насила… сякаш я бе изнасилил… но подобно понятие бе смешно, приложено към съпружеското легло.
Стисна здраво устни, легнал в тъмнината. Всичко бе свършило. А този съюз, колкото и да беше противен и за двамата, щеше да му донесе син. Когато това станеше, щеше да остави жена си на спокойствие.