Крал Чарлз погледна младия мъж с леко свити вежди, опитвайки се да го разпознае. Стройната фигура, облечена безупречно в гълъбовосива коприна, му бе позната отнякъде, а още по-познати бяха малките кафяви очи, твърди като камък.
— Брайън Море, ваше величество — и той се поклони ниско. — Простете ми, че се обадих.
Кралят махна небрежно с ръка.
— Ако имате да кажете нещо полезно, сър, не се церемонете.
— Господин Море се бе натоварил да донесе предложението за амуниции от Оранжкия крал, сир. Може би си спомняте, че му благодарихте, когато се върна от Ротердам — обади се лорд Хамилтън от далечния край на обшитата с ламперия зала, застанал до амбразурата на прозореца, противоположен на този, който гледаше към двора.
Той гризеше палеца си, белейки внимателно освободената кожа, като я плюеше на пода в краката си.
Кралят като че ли се позамисли за миг над изявлението. После се усмихна. Беше невероятно мила усмивка.
— Наистина си спомням. Вие ни служихте добре, господин Море. Съветът ви е добре дошъл.
Брайън почувства прилив на триумфираща гордост. Най-накрая го приеха. В светая светих. Той пристъпи крачка напред.
— Моят втори баща е маркиз Гранвил, сир.
Болезнена бръчка проряза челото на краля. Някога маркизът беше и приятел, и верен поданик.
— Човек не е отговорен, ако роднините му са предатели — заяви принц Рупърт, племенникът на краля, стараейки се някак да го успокои.
Пълното му красиво лице бе зачервено благодарение на съдържанието на чашата, която бе стиснал здраво в обсипаните си с пръстени ръце.
— Още по-малко пък е отговорен за втория си баща — съгласи се сър Джейкъб. — Гранвил още ли се вижда с вас?
— Досега не е престанал, сър.
Брайън стисна устни на тънка линия, каменните му очи като че ли още повече се смалиха. Нямаше скоро да забрави унижението от последния път, когато бе гостувал на втория си баща. Незаконната племенница на маркиза, Порция Уърт, сега маркиза Ротбъри, го бе направила на глупак, а и онова изчадие Оливия не изоставаше от нея.
Още се бореше със спомена за смеха на доведената си сестра, за ликуващия й поглед, докато се наслаждаваше на унижението му. Положението се бе обърнало. В миналото той биваше винаги отгоре, тероризираше детето, държеше го в несигурност само за да се забавлява от това, и имаше намерение отново да си възвърне този контрол. Когато застанеше начело на фамилията Гранвил, щеше да има огромни възможности да си отмъсти на това момиче.
— Помислих, че може би ще успея, ако внеса объркване в дома на втория си баща — продължи Брайън. — Той отново ще ме приеме с разтворени обятия, ако намекна, че съм се разколебал в убежденията си…
Огледа се наоколо в очакване на реакцията. Кралят изглеждаше леко отегчен, Рупърт — заинтересуван, а сър Джейкъб и дукът явно се въздържаха от оценка.
— Шпионин във вражеския лагер? — проточи заинтригувано Рупърт.
— Така да се каже, сър. — Брайън вдигна небрежно рамене. — Някой, който да подхвърли дезинформация. Да гледа и да слуша. Може би да намери нещо полезно. Нещо, което да създаде разкол между Гранвил и останалите.
Настъпи кратко мълчание, после кралят се обади:
— Имате ли определен план, господин Море? Или се целите наслуки?
— Напротив, сир. Още нямам конкретен план, но ако мога така да се изразя, имам известни… известни възможности да се възползвам от основния шанс. На мене ми се случват неща, които може да не се случат на други хора.
— С не толкова лукави умове — изкикоти се принц Рупърт. — Да, чух какви сделки сте вършили със Стрикланд в Хага. Разбрах, че за известно време сте го водили за носа.
— Толкова, колкото да събера информацията, от която имахме нужда — съгласи се Брайън без излишна скромност.
Нямаше нито време за такова нещо, нито пък нужда от него.
— Гранвил пак се е оженил, както чувам — вметна сър Джейкъб. Лицето на Брайън стана гладко като полиран мрамор.
— За сестрата на покойната си жена — отвърна той. — Съюзът между Гранвил и Карлтън си остава здрав, както преди.
Крал Чарлз потърка слепоочията си.
— Което ни води пак до плана на сър Джейкъб за разделянето и владеенето.
— Кромуел и Феърфакс са като две грахчета в шушулка — изтъкна дукът. — И както казва Море, съюзът между Гранвил и Карлтън е здраво циментиран.
— Но ако бъдат принудени да вземат страната на някой от приближените си… — подсказа Брайън.
Мисълта му препускаше. Не бе очаквал толкова скоро да получи подобна възможност. Но сега ясно виждаше как би могъл да даде забележителен принос към каузата на краля. И по такъв начин да постигне собствените си цели.