— Като убивам, ожаднявам — поясни той. Облиза устни и върна каната на масата.
Другият само изсумтя и потърси нещо в наметалото си. Извади един лист от джоба на вълнения си жакет и го положи замислено на нашарената с петна маса.
Малките кафяви очи на Брайън следяха внимателно ръцете на мъжа; не каза обаче нищо, сдържайки нетърпението си.
— И така — пророни другият след няколко дълги секунди, — Негово величество беше много великодушен.
— Синът на негово величество, който е и негов наследник, е женен за дъщерята на крал Чарлз — напомни Брайън Море с лек сарказъм.
Тонът му накара другия да присвие очи.
— Както и да е, Холандия е неутрална спрямо вашата гражданска война — заяви той. — Кралят прави голяма отстъпка, като предлага тази помощ.
— Това ще бъде взето под внимание. — Брайън вдигна отново каната и я поднесе към устата си.
Другият кимна, явно доволен. Разви листа и мълчаливо го плъзна през масата.
Брайън остави каната и взе листа. Пробяга с очи по спретнато изписаните колони. Оранжкият царстващ принц наистина беше великодушен. Боеприпасите, които предлагаше да прати на победения и обеднял крал на Англия, щяха съществено да намалят разликата в силите между „новата армия“ на Кромуел и кралските „кавалери“.
— Негово величество ще се отблагодари щедро — изрече бавно Брайън.
Бръкна в джоба си и на свой ред извади едно писмо. То носеше печата на Чарлз, крал на Англия.
Другият го взе и разгледа внимателно печата. Бяха му казали какво да търси и той безпогрешно разпозна кралските отличителни знаци. Пъхна документа в жакета си и допи бирата.
Столът му изскърца по дъските, докато ставаше и изваждаше ръкавиците, затъкнати в колана му.
— Ще ви бъдат съобщени точни подробности за доставката, след като кралят прочете писмото и вземе мнението на съветниците си. Корабът ще тръгне от Ротердам. Трябва да бъдете готов.
Излезе и затвори вратата след себе си.
Брайън Море допи бирата от каната. Когато привършеше успешно мисията, щеше да си иде у дома, носейки триумфално плодовете на посредническите си усилия. И най-накрая щеше да привлече вниманието на онези хора около краля, които действително имаха власт. Щяха да признаят сръчността му. И щеше да получи награда. Ако изиграеше добре картите си, тази награда щеше в крайна сметка да му позволи да преследва лични цели, прикривайки ги с работа в полза на краля.
1
Уудсток, Оксфорд, януари 1646
Лейди Фийби Карлтън лежеше извънредно тихо, вслушвайки се в равномерното дишане на другарката си по легло. Оливия спеше много леко и се будеше и при най-малкия звук. А тази вечер тя не биваше да знае какво е намислила Фийби. Двете нямаха тайни една от друга, бяха дори по-близки от сестри. Само че Фийби не би могла да позволи даже на най-скъпата си приятелка да разбере какво щеше да направи сега.
Фийби бутна покривката и стъпи на пода. Оливия се размърда и се обърна. Фийби замръзна. Огънят бе почти угаснал, в стаята беше толкова студено, че дъхът й се стелеше като бледа мъгла в неясната светлина на догарящата над камината свещ. Оливия се плашеше от тъмното и винаги заспиваше на запалена свещ.
Оливия отново задиша равномерно и Фийби се приближи на пръсти към гардероба. Беше го оставила полуотворен, за да не скърца. Извади вързопа с дрехи и торбичката и запристъпя с премръзналите си крака към вратата. Вдигна резето и я отвори само колкото да се промъкне ребром през нея и да потъне в тъмния коридор.
Навлече, треперейки, дрехите си направо върху нощницата. В свещниците по коридора нямаше факли, беше тъмно като в рог, но Фийби не се плашеше от тъмнината. Щом не може да види никого, значи и никой няма да я види.
Къщата бе тиха, чуваха се само обичайните нощни изскърцвания на старата дървения. Тя обу вълнените си чорапи, грабна ботушките и торбичката и тръгна предпазливо по коридора към широката стълба, която водеше до голямото преддверие.
Преддверието тънеше в сенки, осветено само от неугасналата жарава в огромната камина в отвъдния му край. Огромните покривни греди виснеха мрачно и тежко над главата й, докато тя слизаше по стъпалата по чорапи. Истинска лудост беше всичко това, но Фийби не виждаше какво друго да стори. Нямаше да се остави да я омъжат насила, да я продадат като прасе на панаир на един мъж, който виждаше в нея само крава за разплод.
Метафорите накараха Фийби да направи гримаса, но тя осъзнаваше, че и двете съвсем ясно описват положението й. Не живееше в средните векове. Не беше възможно да накараш някого да сключи нежелан брак, но ако не предприемеше нещо наистина драстично, точно това щеше да се случи с нея. Баща й отказваше да се вслуша в здравия разум; виждаше само собствената си изгода и беше твърдо решил да използва единствената останала му дъщеря така, както намери за добре.