Всичко беше твърде добре замислено, с изключение на възникналото малко неудобство. И Брайън препусна в галоп към Оксфорд.
— Бягството на краля съществено променя нещата.
Лорд Феърфакс почеса нос с върха на ножа си, навеждайки се над картата, разпъната на огромната маса.
— Не виждам начин да му пресечем пътя към границата, въпреки че пратихме след него цял отряд. Има много пътища, по които може да тръгне — каза намръщен Кромуел.
— Това забавя нещата — вметна Катон. — Но в края на краищата той ще се отметне от обещанията, които ще даде на шотландците… или те ще му наложат условия, каквито никога не би могъл да приеме… и ще ни го предадат.
— Така ли предполагаш? — изгледа го мрачно Кромуел.
— Уверен съм — отсече Катон. — Ще разискваме какво да правим с него после, чак когато попадне в ръцете ни. Не виждам защо да говорим за това, щом още не сме го пленили.
— Гранвил казва истината — обади се лорд Манчестър. — Нека не говорим празни приказки за крайното решение, докато нямаме изгледи да приложим подобно крайно решение.
— Щяхме да ги имаме, ако една голяма група от нашата милиция не беше допуснала кралят да й избяга — заяви Кромуел.
В голямата приземна зала на фермерската къща имаше само четирима мъже. Катон каза тихо:
— Оливър, ако това е било грешка, моля за снизходителност. Стъмняваше се. Натъкнахме се внезапно на тях. По нищо не личеше, че кралят е сред тях.
— Не би трябвало да очакваш да личи — изръмжа Кромуел.
— Да, в това има известна истина — заяви лорд Манчестър. — Нека минем на други въпроси, Оливър. Работата с Уолтър Стрикланд е извънредно належаща. Вече два месеца нямаме известия от Холандия. Двамата агенти, които пратихме да се свържат с него, не се върнаха. Според мене е крайно необходимо да разберем дали Стрикланд е още жив. Ако е, значи съобщенията му не са достигнали до нас.
— А сега, с това ново развитие е жизненоважно да разберем каква позиция ще заеме Оранжкият крал, дали ще подкрепи Чарлз в молбата му за помощ към шотландците — каза лорд Феърфакс.
— Ще го подкрепи, ако той се съгласи да учреди презвитерианска църква в Англия — отбеляза Катон, отдалечавайки се от масата, докато ръката му разсеяно поглаждаше дръжката на сабята. — Но дали роднинските връзки ще надделеят, ако Чарлз загуби подкрепата на шотландците?
Настъпи моментна тишина, докато четиримата мъже обмисляха това. После Кромуел се обади:
— Трябва да пратим някого да намери Стрикланд и да го доведе, ако е още жив. Необходим ни е разговор лице в лице, пратениците стават несигурни.
— Аз ще отида — каза тихо Катон. — Тази ситуация изисква нещо повече от обикновен пратеник. Още повече сега, щом няма належащи военни задачи, докато кралят се отдалечава към Шотландия. Огнищата на съпротива засега са потушени.
Кромуел го изгледа замислено.
— Имаш право, Гранвил. Но според мене мисията носи известен риск.
Катон вдигна вежда. Ръката му застина на дръжката на сабята.
— Мислиш, че мога да избягам от риска, така ли, генерале?
— Не, разбира се, че не намекваме подобно нещо, Гранвил! — възкликна Феърфакс. — Никой не би се усъмнил в смелостта ти.
— Подобна дързост не би останала ненаказана — съгласи се Катон с хладен тон, но очите му останаха вперени в тези на генерала, докато ръката му бавно изтегли сабята на един инч от ножницата.
Оливър Кромуел прихвана брадичката си, после бавно поклати глава.
— Това беше просто забележка, Катон. Изпратихме двама агенти, които се изпариха във въздуха. Стрикланд изчезна. Явно тази мисия е доста рискована. Но вярвам, че ти си извънредно подходящ да я поемеш, ако имаш това желание.
— Вече го казах — отвърна Катон, пъхайки сабята в ножницата. Атмосферата като че ли се разведри.
— Ще взема кораб от Харуич, после ще стигна до Ротердам — продължи той.
— Обикновено се свързвахме със Стрикланд в „Черното лале“ — каза Феърфакс. — Колко мъже ще вземеш със себе си?
— Николко.
— Дори и Джайлс Крамптън? — попита недоверчиво Феърфакс.
— Дори Джайлс. Нямам желание да привличам вниманието към себе си — изтъкна Катон. — А ако тръгна из Ротердам да разпитвам хората в компанията на едър йоркширец, това непременно ще събуди подозрения. Джайлс е великолепен войник, но не го бива особено в шпионажа.
Той взе наметалото и ръкавиците си от скамейката до студеното огнище.
— Ще пътувам като английски търговец, който се занимава с дантели и порцелан. Това ще ми даде повод да скитам из пристанището. Ако има какво да се научи, ще го науча сред моряците и разните съмнителни типове.