Катон не беше казал, че е тайна къде отива, но тя нямаше никакво намерение да доверява каквото и да било на господин Море.
Брайън сви вежди. Нещо не беше наред.
— Имам да ви покажа един документ — каза той все така с нисък глас. — Кога заминава Катон?
— Каза, че след два дни.
Фийби експериментално плъзна ръка по-нагоре по врата на кобилата. Сорел се обърна и я близна по шията.
Фийби с огромни усилия се сдържа да не скочи и да не избяга.
— Иска ми се да нямаха такива големи жълти зъби — измърмори тя.
Брайън губеше търпение, но продължи да говори с тих глас, в който се долавяше напрежение:
— Трябва да вземете ключовете, преди да е заминал. Струва ми се, че ако го изпращат на някаква мисия, може да искат да се отърват от него. Ако не му вярват, няма да искат да е тук, докато разискват съдбата на краля.
Той спря за миг, после добави меко:
— Възможно е дори да смятат, че има вероятност да не се върне от мисията. Разбира се, Катон е толкова упорит, че няма да вземе под внимание подобна възможност.
Фийби не се беше сетила за това. Ръката й замря на врата на кобилата. Възможно ли е Парламентът нарочно да излага Катон на опасност?
— Още по-наложително става да вземете ключовете без никакво отлагане. — Тихият коварен глас на Брайън я омотаваше в паяжина. — Трябва да убедим Кромуел и съратниците му в лоялността на Катон, преди да е станало твърде късно.
Имаше смисъл в думите му, но сега Фийби не се поддаваше на съблазните на Брайън. Тя щеше някак си да накара Катон да се вслуша в гласа на разума, да го убеди да се защитава срещу обвиненията. Щеше да успее някак си да му втълпи, че знае за какво говори.
— Не, няма да взема ключовете — каза тя от другата страна на кобилата, продължавайки взаимното опознаване.
Брайън изведнъж притихна. Не е възможно да я е изпуснал. Вчера би се заклел, че я държи в ръцете си.
— Какво искате да кажете?
Фийби се появи отново пред него изпод врата на Сорел, смаяна от увереността, с която бе изпълнила маневрата.
— Това е непочтено — заяви тя с унищожителна искреност. — Отвратителен, коварен трик Не мога да разбера защо изобщо помислих, че мога да го направя. Сигурно вие можете да го направите без угризения на съвестта, но не и аз. Не съм свикнала.
Брайън не можеше да повярва на ушите си. Беше я изпуснал. Прецизно съставените му планове се сриваха без нейното сътрудничество. Как се случи това? Какво беше пропуснал? Къде беше сгрешил?
— Малка глупачка такава! — избухна той. — Ти ли ще ме учиш на морал? Какво знаеш изобщо? Жалка, проста глупачка!
Инстинктивно намери думите, които щяха най-много да я наранят.
— Погледни се само… живо нещастие, обида за твоя пол. Опитах се да ти помогна, но напразно. Чудо ще трябва, за да се превърнеш в нещо дори отчасти подобно на жена. Ти ли ще ме поучаваш? Коя, по дяволите, си мислиш, че си?
Фийби го гледаше, потресена от грозния израз на лицето му. Цялата му цивилизованост, цялата му изтънченост се бяха свлекли от него и тя разбра, че вижда истинския Брайън. Онзи Брайън, когото Мег беше видяла под градското лустро. Онзи Брайън, когото познаваше Оливия. Гледката беше ужасна. Това беше човек, който не признава никакви граници.
— Всичко ще съсипеш с глупавите си детинщини — беснееше Брайън. — Мислиш, че разбираш повече от мене ли? Така ли?
Навря лицето си в нейното, пръскайки слюнка при всяка дума.
Фийби не намери какво да каже. Почувства се зле. Каза си, че са в конюшнята, сред конярите и войниците. Можеше да изглежда, че Брайън иска да й направи нещо, но не можеше — не тук, не сега.
— Не мога да го направя — повтори тя, мъчейки се да говори с уверен глас, макар че се отдръпна на крачка от него. — Измамата не е начин да спечелиш нечие доверие. Сигурно го разбирате.
— Глупачка такава! Тъпа глупачка! — повтори той, но вече си възвръщаше самообладанието; хапливият укор изместваше доскорошните диви изблици. — Дадох ти златна възможност… Трябваше да се сетя, че няма да имаш достатъчно смелост или интелигентност, за да се възползваш.
Завъртя се на пета и се отдалечи.
Фийби трепереше. Може би се бе държала малко нетактично, но нищо в думите й не предполагаше такава бурна реакция.
Усети, че гали врата на Сорел, и откри, че близванията на животното я успокояват. Брайън Море бе вложил много повече в гнусния си план, отколкото бе издал пред нея; това поне беше ясно. Така че какво точно се надяваше да постигне той с нейно сътрудничество? Катон със сигурност щеше да се заинтересува.
— Дълго ли чака, Фийби? — Оливия се появи забързана по калдъръма. — Сбогувах се с Мег. Казва, че днес ще си иде у дома.