Лора отвърна озадачено:
— Да.
Старкуедър продължи, сякаш обмисляше плана, докато говореше:
— Ами… изпразнете шишето в канала. След това отидете при някого… при свекърва си или мис… как беше… Бенет? И кажете, че имате главоболие и искате аспирин. После, докато сте там, оставете вратата отворена и така, сякаш между другото, ще чуете изстрела.
— Какъв изстрел? — попита Лора и втренчено го погледна.
Без да й отговори, Старкуедър прекоси стаята, отиде до инвалидната количка и взе пистолета от масата.
— Да, да — разсеяно промърмори той. — Аз ще се погрижа за това. — Той огледа пистолета. — Хм, не съм виждал такъв… спомен от войната, нали?
Лора стана от табуретката.
— Не зная — каза тя. — Ричард имаше няколко пистолета чуждестранна изработка.
— Чудя се дали е регистриран — рече Старкуедър повече на себе си, като все още държеше пистолета.
Лора седна на канапето.
— Ричард имаше разрешително… ако питате за това — разрешително за цялата си колекция — каза тя.
— Да, предполагам, че е имал. Но това съвсем не значи, че всички са били регистрирани на негово име. В действителност хората често са много небрежни в тия неща. Има ли някой, който знае със сигурност?
— Навярно Ейнджъл — отвърна Лора. — Има ли значение?
Докато отговаряше, Старкуедър започна да се разхожда из стаята.
— Ами… така както сме замислили нещата със стария Мак еди-кой си — бащата на момчето, което Ричард е прегазил… по-вероятно е той да се появи с гръм и трясък, обзет от желание за отмъщение, бълващ огън и жупел и със свое собствено оръжие, готов за стрелба. Но в края на краищата, човек може да интерпретира случая и другояче, при това давайки съвсем правдоподобно обяснение. Убиецът… който и да е той… влиза с взлом. Събудилият се току-що Ричард грабва пистолета си. Другият му го изтръгва и стреля. Признавам, че звучи малко натъкмено, но ще трябва да се задоволим с това. Ще се наложи да поемем известен риск, просто не можем да го избегнем.
Той остави пистолета на масата до инвалидната количка и отиде при Лора.
— Така — продължи после, — за всичко ли помислихме? Надявам се фактът, че е бил застрелян четвърт час или двадесет минути по-рано, няма да е известен, докато не пристигне полицията. Няма да им е лесно да карат в тази мъгла по тези пътища. — Той отиде до френския прозорец, вдигна завесите и поглед на дупките от куршум в стената. — „Р. У“ Много добре. Ще се опитам да сложа точката на „У“-то.
Старкуедър пусна завесите и се върна при Лора.
— Когато чуете изстрела — започна да я инструктира той, — ще се направите на разтревожена и ще доведете мис Бенет… или когото вземете със себе си тук долу. Твърдите, че нищо не знаете. Легнали сте си, после сте се събудили със силно главоболие, отишли сте да търсите аспирин… и това е всичко, което можете да кажете. Ясно?
Лора кимна.
— Хубаво — рече Старкуедър. — Останалото оставете на мен. Сега по-добре ли се чувствате?
— Да, така мисля — прошепна Лора.
— Тогава вървете и изиграйте ролята си — нареди й той.
Лора се поколеба.
— Не е необходимо… да правите това — отново настоя тя. — Не е нужно. Не бива да се намесвате!
— Хайде, стига вече — възрази Старкуедър. — Всеки си има свой начин да… как го казахме одеве… да се забавлява и играе. Вие се забавлявахте и поиграхте, застрелвайки съпруга си. Сега е мой ред да се позабавлявам и играя. Нека просто допуснем, че винаги съм имал скрит копнеж да разбера как бих се справил с някоя криминална загадка в истинския живот. — Той бързо й се усмихна успокоително. — Така, ще можете ли сега да направите това, което ви казах?
Лора кимна.
— Да.
— Хубаво. О, виждам че носите часовник. Добре. Колко часа показва?
Лора му подаде часовника си и той свери своя по нейния.
— Малко след без десет — отбеляза той. — Давам ви три… не, четири минути. Четири минути да идете в кухнята, да напъхате вестника в бойлера, да се качите по стълбите, да си облечете халата и да идете при мис Бенет или когото си изберете. Смятате ли, че можете да направите всичко това, Лора? — Той й се усмихна окуражително.