Лора, облечена в своя халат, последва мис Бенет в стаята. Запали лампите и отиде до канапето, а през това време младият Жан я следваше по петите. Той погледна мис Бенет, която се беше втренчила в седящия в инвалидната количка Ричард Уоруик.
— Какво има, Бени? — попита Жан. — Какво става?
— Ричард — каза мис Бенет с необичайно спокоен глас. — Застрелял се е.
— Вижте! — извика възбудено младият Жан, сочейки към масата. — Револвера на Ричард го няма!
Откъм градината долетя нечий глас:
— Какво става там? Случило ли се е нещо?
Жан погледна през малкия прозорец в нишата и извика:
— Чуйте! Навън има човек!
— Навън? — рече мис Бенет. — Кой? — Тя се обърна към френския прозорец и точно щеше да дръпне завесите, когато изведнъж се появи Старкуедър. Мис Бенет уплашено отстъпи назад, а той влезе вътре и тревожно попита:
— Какво се е случило тук? Какво има? — Погледът му се спря върху инвалидната количка на Ричард Уоруик. — Този човек е мъртъв! — извика той. — Застрелян! — Сетне подозрително огледа всички присъстващи в стаята.
— Кой сте вие? — попита мис Бенет. — Откъде идвате?
— Току-що заседнах с колата си в една канавка — отвърна Старкуедър. — Вече няколко часа как се лутам. Видях входната врата и дойдох до къщата, за да се опитам да получа помощ и да телефонирам. Чух изстрел, после някой изхвърча през френския прозорец и се блъсна в мен. — Старкуедър вдигна пистолета и добави: — Той изтърва това!
— Къде отиде този мъж? — попита мис Бенет.
— Откъде мога да знам, по дяволите, в тази мъгла? — отвърна Старкуедър.
Жан стоеше до тялото на Ричард и възбудено го гледаше.
— Някой е застрелял Ричард — извика той.
— Така изглежда — съгласи се Старкуедър. — Най-добре се обадете на полицията. — Той сложи пистолета на масата до инвалидната количка, вдигна гарафата и си сипа бренди в една чаша. — Кой е той?
— Съпругът ми — отвърна безизразно Лора и отиде да седне на канапето.
С леко пресилена загриженост Старкуедър й каза:
— Ето… изпийте това!
Лора вдигна поглед към него.
— Получили сте шок — добави натъртено той.
Когато тя пое чашата, Старкуедър застанал с гръб към останалите и се усмихна съучастнически, за да й подскаже, че е разрешил проблема с отпечатъците върху чашата. После се отдалечи, хвърли шапката си на креслото и изведнъж видя, че мис Бенет се кани да се наведе над трупа на Ричард, затова бързо се обърна към нея:
— Не, нищо не бива да пипате, мадам — помоли я той. — Това прилича на убийство и ако наистина е така, нищо не бива да се пипа.
Мис Бенет се изправи и се отдръпна ужасена от трупа в количката.
— Убийство? — извика тя. — Не може да е убийство!
Мисис Уоруик, майката на мъртвеца, беше застанала на прага на кабинета. Сега тя влезе вътре и попита:
— Какво се е случило?
— Ричард е бил застрелян! Ричард е бил застрелян! — каза й Жан, който изглеждаше повече възбуден, отколкото загрижен.
— Тихо, Жан! — заповяда мис Бенет.
— Какво чуха ушите ми? — попита спокойно мисис Уоруик.
— Той каза, че бил убит — каза Бени и посочи към Старкуедър.
— Ричард! — прошепна мисис Уоруик, а Жан се наведе над тялото и извика:
— Вижте… вижте! На гърдите му има нещо… някакъв лист… има нещо написано…
Той протегна ръка към листа, но беше спрян от нареждането на Старкуедър:
— Не пипайте! В никакъв случай да не се пипа нищо! — После бавно зачете на глас: — „Петнадесети май. Пито — платено!“
— Велики Боже! Макгрегър! — извика мис Бенет и мина зад канапето.
Лора стана права, а мисис Уоруик се намръщи.
— Искате да кажете — започна тя, — че онзи мъж… бащата на детето, което беше прегазено…?
— Макгрегър, разбира се — прошепна на себе си Лора и седна в креслото.
Жан отиде до трупа.
— Вижте… написано е с изрезки от вестник — рече той развълнувано.
Старкуедър отново го възпря:
— Не, не пипайте! — нареди той. — Оставете това на полицията! — Той отиде до телефона. — Дали да не…?