— Можеше да бъде и по-зле — гласеше незаинтересованият коментар на инспектора.
— Не съм сигурен — каза сержантът, доволен, че си дойде на думата. — В Порткоул е станала страхотна катастрофа. Един убит и две тежко ранени деца. И майката, която си изплакала очите там, на пътя. „А клетият нещастник остана да скърби…“
Инспекторът го прекъсна:
— Свършиха ли работата си момчетата по отпечатъците? — попита той.
Внезапно осъзнал, че ще е по-добре да се върне към текущите си задачи, сержант Кадуолъдър отвърна:
— Да, сър, докладът им вече е готов.
Той отвори една папка, която взе от бюрото. Инспекторът седна на стола зад него и захвана да изучава отпечатъците на първата страница.
— Имаше ли проблеми, докато ги сваляхте от живеещите в къщата? — небрежно попита инспекторът.
— Никакви проблеми — каза сержантът. — Бяха крайно любезни и… нетърпеливи да помогнат, както бихте се изразили вие. Друго не можеше и да се очаква.
— Не съм толкова уверен — отбеляза инспекторът. — Запомнил съм, че обикновено повечето хора вдигат голям шум в такива случаи. Явно си мислят, че отпечатъците им ще бъдат вкарани в картотеките, където държим тези на престъпниците. — Той пое дълбоко дъх, протегна ръце и продължи да разглежда папката. — Я да видим сега. Мистър Уоруик — това е покойният. Мисис Лора Уоруик е жена му. Мисис Уоруик старша — майка му, младият Жан Уоруик, мис Бенет и… кой е тоя? Ейнджи? О, Ейнджъл. А, това е болногледачът, нали? О, ето и другите отпечатъци, да видим… хм. Отвън на прозореца, върху гарафата. Върху чашата за бренди има следи от Ричард Уоруик, Ейнджъл и мисис Лора Уоруик. На запалката и на револвера — това ще са на оня приятел — Майкъл Старкуедър. Той е дал бренди на мисис Уоруик и, разбира се, донесъл е пистолета от градината.
Сержант Кадуолъдър бавно кимна.
— Мистър Старкуедър — изръмжа той недоверчиво.
Инспекторът изглеждаше развеселен, когато попита:
— Нещо не ти е симпатичен, а?
— Какво е правил той тук? Ето това искам да зная — отговори сержантът. — Затъва с колата си в някаква канавка и изведнъж се озовава в дом, където е било извършено убийство!
Инспекторът се завъртя на стола, за да погледне младия си колега.
— Ти самият снощи без малко не заседна с нашата кола в канавката, докато пътувахме към къща, в която е било извършено убийство. А колкото до това какво прави тук, той е в този район от една седмица и търси да купи някоя малка вила или къщичка.
Сержантът продължаваше да се колебае, а инспекторът се завъртя към бюрото и кисело добави:
— Изглежда баба му е от Уелс и като момче той е идвал да си кара ваканциите тук.
Омилостивен, сержантът най-после отстъпи:
— А, добре, щом като баба му е от Уелс, това вече е друго нещо, нали? — Той вдигна дясната си ръка и издекламира: — „Път един до Лондон води, а до Уелс отива друг, моят — до морето ходи с белите му платноходи…“ Чудесен поет е бил Джон Мейсфийлд. Но доста подценяван.
Инспекторът отвори уста, за да възрази, но после промени решението си и вместо това се ухили.
— Всеки момент трябва да получим справката за Старкуедър от Абадан2 — каза той на младия сержант. — Взехте ли отпечатъците му, за да ги сравним?
— Пратих Джоунс до странноприемницата, където е отседнал снощи — осведоми Кадуолъдър шефа си. — Но той бил отишъл до гаража, за да помоли да му изтеглят колата. Джоунс позвъни в работилницата и разговаря с него. Нареди му колкото се може по-бързо да отиде в управлението, за да даде показания.
— Добре. Сега за втората серия неидентифицирани отпечатъци. Един отпечатък от мъжка длан върху масата до трупа и размазани отпечатъци по стъклените врати отвън и отвътре.
— Обзалагам се, че са на Макгрегър — възкликна сержантът и щракна с пръсти.
— Да-а-а. Може би — призна неохотно инспекторът. — Но на револвера липсват такива. А всеки знае, че ако човек реши да застреля някого с револвер, несъмнено ще има достатъчно ум в главата си, за да носи ръкавици.
— Не знам — отбеляза сержантът. — Неуравновесен човек като Макгрегър, загубил разсъдък след смъртта на детето си, не би се замислял за такива неща.
— Е, скоро ще получим описание на Макгрегър от Норич — каза инспекторът.
Сержантът се настани на табуретката.
— Тъжна история, откъдето и да я погледнеш — заяви той. — Този човек загубил неотдавна жена си, а единственото му дете — убито от бясно каращ шофьор.