— О, да, сър — отговори Ейнджъл. — Много добре си спомням.
Инспекторът стана от бюрото, прекоси стаята и отиде при камериера. Виждайки, че столът на бюрото е свободен, сержант Кадуолъдър побърза да се възползва от възможността да седне.
— Какво точно се е случило? — попита инспекторът Ейнджъл. — Разкажете ми за този инцидент.
— Мистър Уоруик карал по главната улица и едно момченце изскочило от някаква къща — каза Ейнджъл. — Или май беше странноприемница. Да, мисля, че беше странноприемница. Мистър Уоруик нямало как да спре колата. Прегазил го, преди да успее да стори каквото и да било.
— Карал е много бързо, нали? — попита инспекторът.
— О, не, сър. На следствието се установи съвсем точно. Мистър Уоруик се е движел в рамките на разрешената скорост.
— Знам, че той така е казал — забеляза инспекторът.
— Било е чистата истина, сър — настоя Ейнджъл. — Сестра Уорбъртън, медицинска сестра, която навремето работеше за мистър Уоруик, също е била в колата и потвърди думите му.
Инспекторът отиде до другия край на канапето.
— И тя случайно да е видяла колко показва километражът? — запита той.
— Смятам, че сестра Уорбъртън няма начин да не го е видяла — отговори сдържано Ейнджъл. — Преценила, че се движели с около петдесет километра в час. Мистър Уоруик беше напълно оправдан.
— Но бащата на момчето не е бил съгласен с това? — попита инспекторът.
— Предполагам, че това е съвсем естествено, сър — гласеше коментарът на Ейнджъл.
— Беше ли пил мистър Уоруик?
Отговорът на камериера прозвуча уклончиво:
— Мисля, че чаша шери, сър — той размени поглед с инспектор Томас.
После инспекторът отиде до френския прозорец, извади носна кърпа и си издуха носа.
— Е, мисля, че засега толкова стига — каза той на камериера.
Ейнджъл стана и отиде до вратата. След моментно колебание се върна обратно.
— Извинете, сър — каза той. — Мистър Уоруик с неговия пистолет ли е бил застрелян?
Инспекторът се обърна към него.
— Предстои да разберем — отбеляза той. — Този, който го е застрелял, се е сблъскал с мистър Старкуедър, който пък е идвал към къщата да търси помощ за заседналата си кола. При сблъсъка човекът е изтървал пистолет. Мистър Старкуедър го взел — ето го там. — Той посочи към оръжието на масата.
— Разбирам, сър. Благодаря ви, сър — отговори Ейнджъл и отново тръгна към вратата.
— Между другото — додаде инспекторът, — имало ли е посетители вчера в къщата? По-специално снощи.
Ейнджъл се замисли за момент, после лукаво го погледна.
— Не, доколкото си спомням, сър… засега — отговори той и излезе от стаята, затваряйки вратата зад себе си.
Инспектор Томас се върна на бюрото.
— Ако питаш мен — каза той тихо на сержанта, — този приятел не ми харесва. Няма за какво да се хвана, но не ми е симпатичен.
— Що се отнася до него, аз съм на същото мнение — отвърна Кадуолъдър. — Не е човек, комуто бих се доверил. Нещо повече, бих казал, че в онази катастрофа има нещо гнило. — Внезапно той осъзна, че инспекторът стои до него и бързо скочи от стола.
Инспекторът взе бележките, които си водеше Кадуолъдър и започна да ги преглежда.
— Чудя се дали Ейнджъл не знае нещо повече за снощи от това, което ни каза — започна той и изведнъж спря. — Хей, какво е това? „Мъгливо е ноември, но рядко през декември“, Това не е Кийтс, надявам се.
— Не — рече надуто сержант Кадуолъдър. — Това е Кадуолъдър!
Глава седма
Инспекторът бързо подхвърли бележника към Кадуолъдър, когато вратата се отвори и мис Бенет влезе вътре, затваряйки я внимателно зад себе си.
— Инспекторе — каза тя, — мисис Уоруик с нетърпение очаква да се срещне с вас. Малко е разтревожена… имам предвид възрастната мисис Уоруик — майката на Ричард. Тя не иска да си признае, но съм на мнение, че здравето й е силно разклатено, затова бъдете внимателен, моля ви! Ще се срещнете ли с нея сега?